Маркиз Сад: Философия в будоара (Първите четири диалога)

Сластолюбци от всички възрасти и всякакъв пол, на вас единствено подарявам тази книга: хранете се от принципите, които поощряват вашите страсти; хладните и плоски моралисти ви заклеват да се откажете от тях, но тези страсти са само примамка на природата за благото на човека, комуто тя е дала очи.

Похотливи жени, нека ви послужи за модел сладострастницата Сент-Анж; плюйте, подобно на нея, върху всичко, което противоречи на божествените, почитани през целия й живот от нея закони на наслаждението.

Млади момичета, измъчени от нелепите и опасни вериги на добродетелите, на отвратителната религия, подражавайте на пламенната жена; разкъсвайте, потъпквайте като нея всички смехотворни напътствия на глупаците-родители.

И вие, любезни развратници, вие, които още от млади не се подчинявате на нищо, освен на своите желания, и не познавате други закони, освен своите капризи, нека ви бъде пример циничният Долмансе; ако подобно на него пожелаете да се разходите из благоуханните алеи на сладострастието, помнете повелята на неговата школа: само като разширява сферата на оттенъците и фантазиите в наслаждението, като му принася в жертва всичко, нещастното създание, наречено човек, захвърлено в този печален свят въпреки волята си, е способно да отгледа няколко рози сред тръните на живота.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ

КАВАЛЕР ДЬО МИРВЕЛ

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Привет, братле. А къде е господин Долмансе?

КАВАЛЕРЪТ: Той ще дойде точно в четири. Ще хапнем в седем. Както виждаш, за приказки има много време.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Знаеш ли, мъничко се разкайвам за своето любопитство и всички неприлични планове за днес. Ти си твърде снизходителен към мен, приятелю. Колкото по̀ искам да поумнея, толкова по-възбудена и курвенска става проклетата ми глава. Ти ме глезиш, като ми прощаваш всички лудории. На двайсет и шест е вече време да стана набожна, а аз съм все още най-развратна от всички самки. Ти не би се осмелил да си представиш какво замислям, какво бих искала да направя. Струваше ми се, че като се задоволявам с жени, постъпвам мъдро; че като се съсредоточа върху представителките на моя пол, ще престана да се стремя към вашия. Химери! Само с по-голям плам влязоха в главата ми глупостите, от които исках да се лиша. И тогава разбрах: тези, които са създадени като мен за разврат, е безполезно да си слагат вериги; бесните желания ще ги разбият много скоро. И накрая, мили мой, аз съм амфибия. Обичам всичко, забавлявам се с всички, искам да смеся всички жанрове. Съгласи се: нали е страшно екстравагантно от моя страна — да пожелая запознанство с този загадъчен Долмансе. По думите ти, той нито веднъж през живота си не е общувал с жена така, както повелява законът. Содомит по принцип, той не просто обожава мъжете, но не подминава и нас, ако му се предложи задник. Оцени чудноватостта на моята фантазия: искам да бъда Ганимед на този новоизпечен Юпитер, искам да се наслаждавам на неговите вкусове, искам да бъда жертва на неговите извращения. Знаеш ли, скъпи, досега аз ти давах само от любезност, а слугите ми се съгласяваха да развратничат с мене само за пари. Но днес — прощавайте, любезност и каприз! Аз се ръководя изключително от жаждата за удоволствия. Предчувствам, че между прийомите, които ме заробваха, и тези, които ще подчинят чудесната ми мания, има невъобразима разлика. Искам да позная това. Моля те, опиши ми твоя приятел. Веднъж го видях мимоходом и в присъствието на други.

КАВАЛЕРЪТ: Долмансе, сестричке, навърши трийсет и шест години; висок, с прекрасно лице, много живи и умни очи, наистина, понякога чертите му издават нещо жестоко и зло, притежава великолепни зъби. Най-сетне, може би има някаква женственост във фигурата и маниерите му (вследствие навика да се прави на жена); но какво безукорно изящество, чаровен глас, таланти и главно — философска нагласа на ума!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Надявам се, че не вярва в Бога?

КАВАЛЕРЪТ: Да, как може да помислиш! Това е най-знаменитият атеист, най-аморалният човек… О! Той се отличава с пълна поквара; това е най-скверната и мръсна личност от всички досега на белия свят.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Как ме възбужда всичко това. Ще си загубя ума по него! А вкусовете му, братле?