Маркиз Сад - Философия в будоара (Първите четири диалога)

КАВАЛЕРЪТ: Те са ти известни. Скъпи са му всички удоволствия на Содома. Само мъже му доставят наслаждение. Съгласява се да вкуси жени само при условие, че ще се окажат достатъчно любезни да разменят пола си с него. Разказах му за тебе, предупредих го за твоите намерения. Той е съгласен, но на свой ред ти поставя условия за сделката. Предупреждавам те, сестрице; ако мислиш да му налагаш собствените си планове, той категорично ще се откаже. „Това, което съм съгласен да извърша с вашата сестра — казва той, — е дива непристойност… лудория, с която си позволявам да се оскверня само в редки случаи и при това с много предпазни мерки.“

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Да се оскверни!… Предпазни мерки! Безумно обичам жаргона на тези мили хора! Ние, жените, също си подхвърляме подобни редки думички; както и мъжките термини, те издават дълбокия ужас пред онова, което излиза извън рамките на приетия култ… А кажи, скъпи, той ебал ли те е? С твоята възхитителна фигура и двайсет години е възможно, мисля, да плениш такъв мъж!

КАВАЛЕРЪТ: Няма да крия на какви екстравагантности сме се отдавали с него: ти притежаваш достатъчно финес, за да ги порицаеш. Всъщност аз обичам жените и отстъпвам на прищевки само в случай, че за това ме помоли приятен човек. Тогава съм готов на всичко. Далеч съм от смехотворното високомерие, което предписва на нашите млади ветрогони да отговарят на подобни предложения с тояга. Нима човек не е господар на своите желания? Трябва да съжаляваме тези, които имат странни вкусове, но никога да не ги оскърбяваме: тяхната вина — е вина на природата; те не са в състояние да променят своите наклонности така, както роденият с криви крака да стане нормален. Нима човекът, пожелал да се наслаждава с вас, ви говори гадости? Не, разбира се. Той ви прави комплимент. Защо да се отговаря на комплиментите с ругатни и оскърбления? Така разсъждават само глупците. Мислещият човек няма да разсъждава по-различно от мене. Но светът е населен с жалки глупци. Ахмаците смятат, че този, който ги е признал годни за наслаждение, ги е обидил. Те са повредени от жените, които се отнасят винаги ревниво към посягащите на техните права. Те си въобразяват, че са донкихотовци на баналните права и се държат грубо с хората, които не признават всеобхватността на женската власт.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ах! Приятелю, целуни ме! Ти не би бил мой брат, ако разсъждаваше иначе. Но заклевам те… малко по-подробно! Опиши ми тялото на този човек… разкажи ми как си играете с него.

КАВАЛЕРЪТ: Един мой приятел осведомил господин Долмансе за великолепния член, с който, както ти е известно, съм надарен. Последният уговорил маркиз дьо V… да ме покани на вечеря с него. Там се наложи да покажа своето съкровище. Всъщност ми се струваше, че ги ръководи единствено любопитството; но най-прекрасното дупе (показаха ми го с молба да му доставя наслаждение) доказа скоро, че става дума за вродена склонност. Предупредих Долмансе за всички трудности на това начинание; нищо не го уплаши. „Аз не се боя даже от кол — ми каза той, — и вие няма да се удостоите със славата да се прочуете като най-страшния свредел за този анус!“ Маркизът беше редом, той ни ободряваше, като дърпаше, галеше, целуваше всичко, което двамата бяхме оголили. Аз показвам себе си… предлагам, за всеки случай, да се възползвам от някаква приправка. „В никакъв случай! — възклицава маркизът. — Вие ще унищожите половината усещания, очаквани от Долмансе; той иска да го разсечете… Той иска да бъде разкъсан.“

„Ще бъде удовлетворен“ — казвам аз, като потъвам сляпо в пропастта. Ти може би мислиш, сестрице, че ми е било неимоверно трудно?… Ни най-малко. Моят якичък топор се скри целият. В това нямаше никакви съмнения, докоснах глъбините на неговите вътрешности, а ми се струваше, че бугрът 1 1 Содомит — френски еротичен жаргон (XVI-XVIII в.). въобще не го беше почувствал. Отнасях се към Долмансе приятелски; необичайното наслаждение, което той вкусваше, неговият трепет, милите му слова — всичко скоро достави и на мен радост и аз го залях. Едва го извадих и, разрошен, зачервен като вакханка, Долмансе се обърна към мен. „Виждаш ли до какво състояние ме докара, скъпи мой кавалере? — каза той, предлагайки хуй, слаб, надървен, необикновено дълъг и най-малко шестдюймов в диаметър. — След като си бил мой любовник, благоволи, любов моя, да ми послужиш сега за жена, за да мога да кажа, че съм вкусил в твоите божествени обятия всички наслаждения… Моля те!“

Реших, че не ми е трудно да направя нито едното, нито другото и се отдадох под наем. Маркизът, който си беше смъкнал гащите, помоли да съм му за мъничко мъж, докато бъда жена с неговия приятел; постъпих както с Долмансе; а той, връщайки ми стократно всички удари, с които обсипах не съвсем излишния трети, изля скоро в дълбините на ануса ми най-пленителната течност, с каквато оросих почти едновременно задника на дьо V…