Маркиз Сад - Философия в будоара (Първите четири диалога)

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ти трябва да си изпитвал колосално наслаждение, братко, намирайки се между два огъня. Казват, че това е прелестно.

КАВАЛЕРЪТ: Да, ангел мой, това е най-добрата позиция; и все пак, каквото и да приказваме, никога не бих предпочел тези екстравагантности пред наслажденията с жени.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Добре, мили, за да те възнаградя за любезността и деликатността, аз ще отдам на пилата ти млада девственица, по-прекрасна от Амура.

КАВАЛЕРЪТ: Как! Освен Долмансе… ти си наредила да доведат тук жена?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Става дума за възпитание, с тази девойка се запознах миналата есен в манастира. Мъжът ми се разхлаждаше тогава във водата. Там не можехме да направим нищо, не се осмелявахме: твърде много очи ни следяха; но си обещахме една на друга да се съединим при първа възможност; аз бях обладана от това желание; за да го удовлетворя, се запознах със семейството на момичето. Бащата е развратник. Аз го плених. Красавицата ще дойде, чакам я; ще прекараме заедно два дни… два възхитителни дни; по-голямата част от това време ще посветя на нейното възпитание. Долмансе и аз ще вложим в прелестната главичка всички принципи на най-разюздания разврат; ще я запалим с нашия огън, ще й внушим нашата похот; освен това е желателно да обединим теорията с практиката. Искам да обяснявам нагледно, в хода на разсъжденията… Затова, братле, съм те предвидила да пожънеш миртата на Цитера, а Долмансе — за розата на Содом. Мене ме очакват едновременно две удоволствия: сама ще вкусвам престъпното сладострастие и като давам уроци, ще насаждам вкус към порока у невинната птичка, попаднала в нашите мрежи. Е, как кавалере, достоен ли е този план за моето въображение?

КАВАЛЕРЪТ: Той може да зачене само в твоята глава. Божествен е, сестрице, и ти обещавам да изпълня великолепно определената ми роля. Ах, хитрушо, представям си как ще се наслаждаваш, възпитавайки това девойче! Какво щастие е за тебе — да развращаваш, да задушаваш всички семена на добродетелта и религията в младото сърце. Наистина това е твърде развратно за мен.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Разбира се, няма да пропусна нищо, за да я развратя, да я разваля и да разруша всички фалшиви принципи на морала, които са могли вече да замъглят съзнанието й; искам за две лекции да я превърна в такава мръсница, каквато съм аз… такава безбожница… такава развратница. Предупреди Долмансе, посвети го в заговора, веднага щом дойде. Нека отровата на аморализма нахлуе в това младо сърце заедно с онова, което ще впръсна аз; ще изтръгнем всички семена на добродетелта, посята без нас.

КАВАЛЕРЪТ: Не може да се намери по-добра кандидатура: богохулство, безчовечни, развратни думи се стичат от устните на Долмансе, както в старите времена мистично утешение от устата на архиепископа от Камбре; това е най-опитния съблазнител, най-разваленият, най-опасният сред хората… Ах, приятелко, нека твоята ученичка се довери на грижите на възпитателя и отхвърли всички предразсъдъци.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Мисля, че с нейния талант това няма да се проточи.

КАВАЛЕРЪТ: Но кажи, скъпа, нима не се боиш от родителите? Ако внезапно момичето се разприказва, като се върне вкъщи?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не се страхувай. Съблазних бащата… Той е мой. Аз му бутнах, за да си затваря очите за всичко. Той не знае моите планове, но никога не ще се осмели да вниква в тях.

КАВАЛЕРЪТ: Твоите средства са ужасни.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: За сигурност са нужни точно такива.

КАВАЛЕРЪТ: Разкажи ми нещо за това момиче.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Наричат я Йожени. Дъщеря е на някой си Мистивал, един от най-богатите предприемачи в столицата. Той е трийсет и шест годишен, майката — най-много трийсет и две, а момичето — петнадесет. Мистивал е толкова развратен, колкото е набожна неговата жена. Да ти описвам Йожени е умряла работа, приятелю; тя превишава моята живопис. Задоволи се с това, че нито ти, нито аз навярно не сме виждали нещо по-прелестно.

КАВАЛЕРЪТ: Ако ти не си способна да направиш портрет, нахвърляй за всеки случай, ескиз; аз трябва макар и приблизително да знам с кого ще имам работа, пред какъв идол ще принасям жертва.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Е, добре. Косите й са шатенови, гъсти; спускат се до долната част на дупенцето; тялото е с ослепителна белота. Носът е леко прегърбен, очите — абаносовочерни и пламенни! Не е възможно да се съпротивляваш на тези очи. Не можеш да си представиш към какви глупости ме подтикнаха те… Ако беше видял прелестните й вежди, които увенчават очите, ресниците, които ги очертават. Устата й е много малка, зъбите великолепни и всичко така свежо!… А грациозността, с която се държи на плещите й милата главичка! А благородството, с което я движи! Йожени изглежда по-възрастна за годините си; може да й се дадат седемнайсет. Талията е образец на изящество и финес; гърдите възхитителни. Това са направо очарователни циценца!… Едва ли могат да напълнят шепа, но са такива нежни… такива свежи… така белички. Двадесет пъти си губих главата като ги целувах! Ако беше видял как я възбуждаха моите ласки… Очите й издаваха цялото вълнение! Приятелю мой, за останалото не знам нищо. Ах! Съдейки по това, което видях, подобно божество не е имало никога на Олимп… Но… чувам нейните стъпки. Остави ни. Излез през градината, за да не се срещнеш с нея преждевременно. Не закъснявай за срещата.