Маркиз Сад - Философия в будоара (Първите четири диалога)

КАВАЛЕРЪТ: Нарисуваната от теб картина е залог за моята точност. О небеса! Да си тръгна… да те напусна в моето състояние!… Прощавай… целувка… само една целувка, сестрице, за да ме успокои поне нещо.

Тя го целува, докосва хуя му през панталоните и младият човек излиза.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ

ЙОЖЕНИ

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Здравей, моя красавице; чаках те с нетърпение, лесно е да се досетиш за това, ако четеш в моето сърце.

ЙОЖЕНИ: О! Мила, струваше ми се, че никога няма да дойда при теб; така жадувах да те прегърна, един час, преди да тръгна, всичко щеше да се промени: майка ми се противопостави решително; тя твърдеше, че е неприлично момиче на моята възраст да излиза само; но татко така грубо се отнесе с нея, че, струваше ми се, ще я изпепели с поглед; свърши с това, че тя беше принудена да се съгласи. Дадоха ми два дни; вдругиден твоята прислужница трябва да ме закара вкъщи с каретата ти.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Ангел мой, как бързо ще изтече това време! Едва ще успея да изразя какво изпитвам… А освен това трябва да поговорим; трябва да те посветя в най-секретните мистерии на Венера. Нима ще ни стигнат два дни?

ЙОЖЕНИ: Ах! Бих останала… дойдох тук, за да се уча и ще си тръгна, след като се науча.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ ( целувайки я ). Любов моя, ние трябва да свършим хиляди неща; а колко трябва да си кажем една на друга! Впрочем не желаеш ли да закусиш моя принцесо? Напълно възможно е урокът да се проточи.

ЙОЖЕНИ: Единственото ми желание е да те слушам; още повече, ние вече закусихме. Мисля, че няма да ми се яде до осем вечерта.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Е, тогава да преминем в моя будоар, там е много по-уютно; вече предупредих слугите: бъди уверена, никой не ще ни безпокои.

Прегърнати, отиват там.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ

ЙОЖЕНИ

ДОЛМАНСЕ

Сцената се развива във възхитителен будоар.

ЙОЖЕНИ ( в изумление, че вижда тук мъж, който не е очаквала ). О, Боже! Скъпа моя, та това е измяна!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ ( не по-малко удивена ). По какъв случай, господине? Струва ми се, че трябваше да се появите в четири?

ДОЛМАНСЕ: Когато ми падне щастие да ви видя, мадам, винаги изпреварвам времето; срещнах вашия брат, той почувства, че без мене няма да мине, когато започнете да давате уроци на госпожицата; досети се, че именно тук ще бъде лицеят; преведе ме тайно; дори и през ум не му мина, че ще се разсърдите; той знае, че неговото нагледно преподаване ще е необходимо само след теоретичните разсъждения: затова ще дойде по-късно.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Да ви кажа право, Долмансе, това е номер…

ЙОЖЕНИ: … в който аз не желая да играя ролята на глупаче, моя скъпа приятелко; всичко това е твое дело… В краен случай би могла да се посъветваш с мен… Съдейки по всичко, нашите замисли не ще се осъществят.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Уверявам те Йожени: идеята за този сюрприз принадлежи само на брат ми; но не се страхувай: Долмансе, когото познавам като деликатен човек и философ, ни е много полезен; той не ще се разбъбри, можеш да разчиташ на него, както на мене. Затова те съветвам да се сдружиш с този светски човек, във висша степен надарен със способността да те възпита, да те посвети в наслажденията, които ще изпитаме заедно.

ЙОЖЕНИ ( изчервявайки се ). О! Все пак ми е срамно…

ДОЛМАНСЕ: Е, хайде, прелестна Йожени, отпуснете се… Срамът — това е вехта добродетел; с вашето очарование вие трябва да минете лесно без него.

ЙОЖЕНИ: Но приличието…

ДОЛМАНСЕ: Още една стара привичка, върху която днес всички плюят. Това противоречи на природата. ( Долмансе прегръща Йожени и я целува ).

ЙОЖЕНИ ( защитавайки се ). Престанете, господине!… Вие се държите с мен твърде неделикатно!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Йожени, да не бъдем лицемерни към този мил човек; повярвай ми, аз го познавам не повече отколкото ти; но виж как му се отдавам! ( Целува го в устата ). Подражавай ми.

ЙОЖЕНИ: О! Аз безумно искам това; от кого да взимам пример, ако не от тебе! ( Тя се отдава на Долмансе, който я целува страстно, прониквайки с език в устата й ).

ДОЛМАНСЕ: Колко очарователно, колко мило създание!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ ( целувайки я също ). Ти какво мислиш, малка хитрушке, че ще изпусна своето щастие?

При това Долмансе, прегръщайки двете, примерно четвърт час, ги целува и те му отвръщат със същото.

ДОЛМАНСЕ: Ах! Какви прелюдии! Те ме опиват със сладострастие. Госпожи, страшно топло е; да се съблечем. Ще ни бъде много по-удобно, повярвайте.