Маркиз Сад - Философия в будоара (Първите четири диалога)

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Съгласна съм; да облечем тези полупрозрачни дрехи: те ще завоалират само примамките, които засега трябва да скриваме от желанията.

ЙОЖЕНИ: Да ви кажа право, скъпа, вие ме карате да правя такива неща!…

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ ( помагайки й да се разсъблече ). Съвсем забавни, нали?

ЙОЖЕНИ: Най-малкото, твърде неприлични, съгласи се. Ах! Как ме целуваш!

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Прелестна гръд!… Това е едва разцъфнала роза.

ДОЛМАНСЕ ( разглеждайки гърдичките на Йожени, без да ги докосва ). И която обещава други примамки… къде по-ценни.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: По-ценни?

ДОЛМАНСЕ: О, да! Кълна се в честта си! ( При тези думи Долмансе се опитва да извърти Йожени така, че да я разгледа отзад ).

ЙОЖЕНИ: Не, не, моля ви.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Не, Долмансе… За сега аз не искам да видите обекта, който има толкова огромна власт над вас; вие не ще можете да разсъждавате хладнокръвно, а ние се нуждаем от вашите уроци; преподайте ни ги. Миртите, които жадувате да получите, ще бъдат ваша награда.

ДОЛМАНСЕ: Както искате. Но за да дам на това мило дете първите уроци по разврат, е необходимо и вашето любезно съучастие, мадам.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: На добър час!… Е, добре, ето аз съм цялата гола: разсъждавайте с моя помощ колкото искате!

ДОЛМАНСЕ: Ах! Какво прекрасно тяло!… Това е самата Венера!

ЙОЖЕНИ: О! Колко си красива! Искам да те попипам, искам да те целуна ( Прави го ).

ДОЛМАНСЕ: Изумителни намерения! Укротете своята разпаленост, прекрасна Йожени, сега ми е нужно само вашето внимание.

ЙОЖЕНИ: Да, да, аз слушам… Това е, защото тя е така красива, така пухкава, така свежа!… Нали е прелестна моята приятелка, господине?

ДОЛМАНСЕ: Разбира се, тя е прекрасна… съвсем прекрасна; но аз съм убеден, че вие в нищо не й отстъпвате… И така изслушайте ме, прелестна малка ученичке, иначе, ако не бъдете послушна, ще се възползувам от всички права на възпитателя.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: О, да, Долмансе, предавам ви я; ако не се покори, трябва много добре да й се скарате.

ДОЛМАНСЕ: Не ми се ще да губя време за увещания.

ЙОЖЕНИ: О, Боже! Вие ме плашите… Какво смятате да правите, господине?

ДОЛМАНСЕ ( говори нещо неясно и целува Йожени по устните ). Наказания… шляпвания. И това прелестно, малко дупенце ще отговаря за прегрешенията на главата. ( Пляска я през полупрозрачната дреха ).

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Да, аз одобрявам намерението, но не съм съгласна с останалото. Да започнем урока. А то трошиците време, с което разполагаме, ще се разпилеят в предисловие и цялото ни възпитание ще пропадне.

ДОЛМАНСЕ ( в хода на обясненията, се докосва до всички части от тялото на г-жа дьо Сент-Анж ). Започвам. Няма да говоря за тези две полукълба: на вас, Йожени, както и на мене, ни е добре известно, че се наричат гърди или цицки; по време на наслаждението те са просто незаменими. Те са пред очите на любовника, когато се празни, той ги гали, стиска; понякога стават престол за наслаждението; между двата хълма на Венера любовникът слага своя член, жената го обхваща с гърдите си, притиска го и след като направи няколко движения, мъжът може да излее там възхитителния балсам, изпускането на който е истинско щастие за развратниците… Впрочем, мадам, не е ли време да кажем на нашата възпитаница няколко думи за члена?

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Мисля, че е време.

ДОЛМАНСЕ: В такъв случай, мадам, аз ще легна на канапето; вие ще седнете до мен, ще го вземете в ръцете и сама ще обясните на нашата млада ученичка всичките му свойства.

Долмансе ляга, г-жа дьо Сент-Анж показва.

Г-ЖА ДЬО СЕНТ-АНЖ: Този скиптър на Венера, който е пред очите ти, Йожени — е първият инструмент на любовните удоволствия: наричат го най-вече член, няма нито една част от човешкото тяло, където да не може да се вкара. Всякога послушен пред страстите на господаря си, той се разполага ту тук ( докосва путката на Йожени ): това е обичайната пътечка… общоупотребявана, но не най-приятната; търсейки по-тайнствен храм, именно тук ( тя разтваря бузите на задника си и показва неговата дупка ), сластолюбецът се стреми да влезе вътре; ние ще се върнем още веднъж към това най-възхитително от всички наслаждения. Устата, гръдта, подмишниците са нови олтари, където се превъзнася неговият тамян; но каквото и място да предпочете, вижда се как след няколко движения той изхвърля бяла и лепкава течност; нейното появяване потапя човека в тръпки, достатъчно силни, за да му доставят най-сладките удоволствия на живота.