Маркиз Сад - Флорвил и Курвал (или Фатализмът)

ИМЕ: Донасиен Алфонс Франсоа

ФАМИЛИЯ: Дьо Сад

ПОЛ: мъжки

РЪСТ: малко над среден — 5 и 1/3 стъпки

ОЧИ: тъмни

НОС: голям, правилен

КОСА: тъмна — дълга и чуплива

ЛИЦЕ: овално и продълговато

ОСОБЕНИ БЕЛЕЗИ: няма

ДАТА НА РАЖДАНЕ: 2 юни 1740

МЕСТОРОЖДЕНИЕ: Париж, домът на принц Луи Анри Конде

НАРОДНОСТ: французин

ПОДАНСТВО: френско

ПРОИЗХОД: потомствен аристократ

БАЩА: Жан Батист Франсоа Жозеф маркиз дьо Сад

МАЙКА: Мари Елеонор дьо Майе дьо Карман

ОБРАЗОВАНИЕ: духовно (йезуитски колеж) и военно (кралска кавалерийска школа)

ТИТЛИ И ЗВАНИЯ: маркиз дьо Сад, сеньор дьо ла Кост и дьо Соман косеньор дьо Мазан, генерал-лейтенант на провинциите Ерес, Бюжил Валроми и Жекс, младши лейтенант от кралската инфантерия, корнет от карабинерите, капитан от леката кавалерия, капитан и командир на кавалерийски полк през Седемгодишната война.

СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: женен, брак на 17 май 1763

ДЕЦА: Донасиен Клод Арман и още един син, Мадлен Лор — дъщеря

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ: абсолютен атеист

ВЛАДЕЕНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ: италиански, испански, английски, немски, латински и старогръцки

ПРОФЕСИЯ: офицер, политик, чиновник, писател, поет, драматург, философ

ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ: от монархист, през краен републиканец, до идеен предтеча на Нитчевия Свръхчовек

ЗАТВОР: 1763 — Венсан, 1768 — Сомюр и Пер-Ансиз, 1772 — Екс, 1772–1784 — Венсан, 1784–1789 — Париж (Бастилията), 1790–1814 — Шарентон Сент-Морис

ПРОИЗВЕДЕНИЯ: многобройни романи, новели, разкази, стихотворения, политически съчинения, философски и морализаторски трактати и др. Най-известни романи — „Жюстин или нещастията на добродетелта“, „Жюлист или благоденствието на порока“, „Сто и двадесет дни на Содом или училище за разврат“, „Философията в будоара“, „Ален и Валкур или философски роман“, новелите „Любовни престъпления“ и др.

ПОЧИНАЛ: 2 декември 1814, лудницата в Шарентон

ПОГРЕБАН: неизвестно къде.

Господин дьо Курвал беше навършил петдесет и пет; свеж и младеещ, той имаше вид на човек, който би могъл да се обзаложи, че ще живее поне още двадесет години. С първата си жена бе преживял само огорчения. Тя го беше изоставила много отдавна и се беше отдала на разврат. По съмнителни сведения отнякъде той беше се убедил, че това същество отдавна е в гроба, и затова беше решил да свърже живота си за втори път, но с личност, която с разумния си и добър характер, с чистотата на нравите си да го накара да забрави старите си неволи.

И децата не бяха донесли щастие на господин дьо Курвал. Тя му беше родила две, едно момиченце, което беше загубил още в първите месеци, и едно момче, което на петнадесет години го беше напуснало заедно с безпътната си майка. Нищо не го свързваше с този негодяй и господин до Курвал имаше намерение да го лиши от наследство и цялото си имане да остави на децата, които се надяваше да има с новата си съпруга! Разполагаше с петнадесет хиляди лири годишна рента — плод на неговия собствен труд преди години — и сега живееше от тях като почтен човек, обграден от добри приятели, които го ценяха високо, уважаваха го и го посещаваха често в Париж, където заемаше чудесен апартамент на улица Сент Марк, или в красивото му имение в близост до Немур, където господин дьо Курвал прекарваше обикновено две трети от годината.

Този благороден човек довери на приятелите си своите намерения и като разбра тяхното одобрение, помоли ги най-настойчиво да издирят сред своите познати жена на възраст тридесет-тридесет и пет години, вдовица или госпожица, която би могла да бъде подходяща партия за него.

На следния ден един от старите му приятели го увери, че е намерил кандидатка, която смята, че ще му отговаря.

— Госпожицата, за която те сватосвам — каза той, — има два основни недостатъка, с които искам да започна, преди да те зарадвам с разказа си за нейните достойнства. Тя за съжаление няма нито баща, нито майка, не се знае даже кои са били нейните родители и кога ги е загубила. Знаем само — продължи приятелят, — че тя е братовчедка на господин дьо Сент Пра, известен човек, който я обгражда с грижи и уважение и който сигурно би изказал напълно заслужена похвала за нейните качества. Тя не е наследила нищо от родителите си, но затова пък има осигурена от господин дьо Сент Пра рента от четири хиляди франка месечно. Тя не е била възпитавана и е прекарала младостта си в неговия дом. Това е първият й недостатък. Нека минем на втория — каза приятелят на господин дьо Курвал. — На шестадесетгодишна възраст тя е преживяла любовно приключение, от което се ражда дете, вече не между живите. Бащата на това дете тя никога повече не е виждала. Това е всичкото лошо, което може да се каже за нея; сега няколко думи за добрите й страни…