Маркиз Сад - Флорвил и Курвал (или Фатализмът)

— Госпожица дьо Флорвил е на тридесет и шест години, но изглежда най-много на двадесет и осем. Трудно е да се намери лице по-красиво и по-мило от нейното, чертите й са меки и деликатни, кожата й с белотата на лилия, а косите й — тя е шатен — се спускат почти до земята, устните й, свежи и красиво изрязани, имат формата на пролетна роза. Тя е много висока, но така добре сложена, с толкова грация в движенията, че ако човек не забележи тази красота, фигурата й би могла да му се стори малко строга. Раменете й, гърдите, шията, нозете й са така съвършено излети, че всичко напомня онази особена красота, която най-бавно остарява. Що се отнася до нейното поведение, може да те подразни изключителната й порядъчност. Тя не обича големия свят, живее усамотено, силно набожна е, отдадена на задълженията си в манастира, където живее; и ако събужда възхищение у околните със своите религиозни добродетели, то със сладкия си характер и нежна душа тя пленява всички. С една дума, това е ангел, изпратен на земята, запазен да ощастливи твоята старост.

Господин дьо Курвал беше очарован от възможността да се срещне с нея и най-настойчиво помоли да го представи на дамата, за която му говори.

— Ни най-малко не ме безпокои нейното рождение — каза той, — щом в жилите й тече чиста кръв, важно ли е от кого я е наследила? Приключението й на шестнадесетгодишна възраст също не ме тревожи, тя е поправила грешката си с години разумен живот. Ще се оженя за нея просто като вдовица; ако съм решил да взема за жена тридесет или тридесет и пет годишна, би било смешно и глупаво да поставям условие за девственост. Така че в твоето предложение няма нищо, което да ме отблъсква, не ми остава нищо друго освен да те помоля да ми покажеш тази госпожица.

Приятелят на господин дьо Курвал бързо изпълни неговото желание; три дни по-късно даде обяд вкъщи, на който покани и госпожица дьо Флорвил. Трудно беше да се устои при първата среща с това прелестно създание. Сякаш това бе самата Минерва, превъплътена в чертите на Любовта. Понеже знаеше целта на тази среща, тя се държеше с още по-голяма резервираност; нейното благоприличие, овладяност и благородство на жеста, съчетани с очарователно физическо излъчване, уравновесен и богат интелект, до такава степен завъртя главата на бедния Курвал, че той помоли приятеля си да избърза с уговореното решение.

Срещаха се още няколко пъти в същия дом, после у господин дьо Курвал и у господин Сент Пра, докато най-после госпожица дьо Флорвил след дълги настоявания заяви, че за нея няма по-голяма чест от тази, която господин дьо Курвал й оказва, но нейната деликатност не й позволява да приеме това предложение, докато той не бъде осведомен от нея самата за историята на нейния живот.

— Не всичко за мен ви е известно — каза тази очарователна жена — и аз не мога да се съглася да свържа живота си с вашия, докато не узнаете всичко останало. Прекалено скъпа ми е вашата почит и уважение към мен, за да рискувам да ги загубя; сигурно не бих ги заслужила, ако, използвайки вашето заслепение, се съглася да стана ваша жена, без вие самият да отсъдите дали съм достойна за това.

Господин дьо Курвал я увери, че знае вече всичко, че се заема да успокои всичките й опасения и че щом е имал щастието да й хареса, то тя няма от какво повече да се безпокои. Госпожица дьо Флорвил държеше на своето, заяви решително, че няма да се съгласи на брак, докато господин дьо Курвал не бъде осведомен най-подробно за всичко, що се отнася до нея. Трябваше да се съгласи. Успя само да получи съгласието й това да стане в имението му до Немур, но веднага започна приготовления по церемонията на така желаното бракосъчетание и щом госпожица дьо Флорвил му доверяла цялата своя история, още на следния ден щели да се явят пред олтара.

— Ами ако всички тези приготовления се окажат ненужни — каза тя, — защо ги предприемате? Ако успея да ви убедя, че не съм родена да ви принадлежа?

— Ето нещо, което няма да успеете никога, госпожице — отговори благородният Курвал. — Готов съм да се обзаложа, че никога няма да смогнете да ме убедите. Да тръгваме, заклинам ви, моля не се противете на намеренията ми…

По този въпрос не беше възможно повече да се спори с него; всичко беше уредено и те заминаха за имението на Курвал. Заминаха обаче само двамата, както настояваше госпожица Флорвил. Нещата, която тя щяла да разказва, трябвало да станат известни само на човека, който желае да се свърже с нея. Недопустимо било присъствието на друг човек. На следния ден тази хубава и интересна жена помоли господин дьо Курвал да я изслуша. И така тя започна разказа за историята на своя живот.