Лили Джърмейн - Четири точки

— Не започвай — казах, поклащайки глава. — Не започвай даже.

Малка част от горчивината се изпари, но той не свали оръжие.

— Виж ти… ченгето — каза Джейс подигравателно над рамото ми, докато погледът ми заподскача между двамата. — Кажи ми защо да не те застрелям на място. Ти би го направил при първа възможност.

— Дайте ми оръжията си — казах настоятелно и повдигнах длани към тях. — Или и на двамата ще ви се наложи да ме застреляте, за да се докопате един до друг.

Изглежда и двамата се замислиха върху казаното, докато секундите се изнизваха мъчително бавно.

— Всички имаме общ интерес — настоях. — Да се погрижим Дорнан да не нарани никой друг.

Елиът се изхили, пляскайки оръжието си в лявата ми длан. Не го пусна обаче, не и докато Джейс не направи същото, макар и неохотно.

— Мисля, че ще откриеш, че общият интерес си ти — каза Елиът язвително, оставяйки ме да взема оръжието от ръката му. Джейс също пусна пистолета си и аз незабавно освободих пълнителите, като ги оставих да паднат на земята, превръщайки пистолетите в безполезни. Захвърлих ги върху дивана и заобиколих двамата мъже, които бях обичала повече от всичко в различни етапи от живота си. Тях и баща ми.

„Измъчваха ли го?“

„Не.“

„Не си много добър лъжец.“

Сърцето ми се сви.

Извадих оръжието си — единственото, което ставаше за нещо на този етап — и посочих и на двамата да седнат на дивана.

— Настанете се, момчета. Имаме много да наваксваме.

Джейс ме погледна невярващо.

— Ебаваш се с мен, нали?

Елиът промърмори нещо под носа си.

— Моля? — попитах. Нервите ми бяха опънати, а ушите ми бучаха.

Той ми се усмихна широко и повтори силно:

— Казах, че така изглежда.

— Какво изглежда така? — попитах внезапно раздразнена и на двамата.

— Че се чукаш с мен — отвърна Джейс, изглеждайки отегчен, докато заемаше мястото си в най-отдалечения край на дивана. — Мисля, че любовчията ревнува.

— Не ревнувам — сопна се Елиът, като все още не желаеше да седне близо до Джейс.

— Пич, ревнуваш и още как — каза Джейс. — Не се тревожи. Не съм я докоснал. За разлика от баща ми.

Той ме изгледа и нещо болезнено ме сви в гърдите, докато се опитвах да се поставя на негово място.

Толкова бях прецакана.

— Е — започна Джейс, като подпря крака върху масичката за кафе, — значи си ченге, а?

— Бивше — отвърна Елиът хапливо, навъртайки се около другия край на дивана.

— Ясно — каза Джейс презрително, очевидно съмнявайки се. — Както и да е. Какво, по дяволите, правиш в апартамента ми?

Елиът стисна юмруци.

— Ел… — казах нежно, предупреждавайки и молейки го едновременно.

— Тук съм да се убедя, че не убиваш момичето ми.

Джейс се засмя горчиво и ме погледна.

— Значи наистина ти е гадже.

Загледах се в Елиът раздразнена.

— Бивше — казах категорично. — Той е бившето ми гадже.

— Така ли? — отвърна Джейс. — И той ли те е мислил за мъртва в продължение на шест години, или този ад е запазен специално за мен?

Отново онази болка, която присвиваше гърдите ми като пепелянка, увита около студеното ми мъртво сърце. О, господи! Това беше толкова трудно. Лицето на Джейс беше изпълнено с толкова гняв и болка и това, което ми се искаше да направя, бе да ги залича, но не можех.

Изглежда можех единствено да влоша нещата.

— Аз съм този, който я спаси от шибаното ти семейство — намеси се Елиът пламенно, докато измерваше Джейс с поглед. Джейс се изправи от мястото си и двамата застанаха лице в лице със стиснати юмруци и горящи погледи.

— Обаче не успя да ѝ попречиш да се върне, а, свалячо? — контрира Джейс. Стопяваха разстоянието помежду си светкавично, сякаш бяха придвижвани от някаква магнетична ярост, която им заповядваше да си откъснат главите.

— Спрете! — извиках.

И двамата ме погледнаха така, сякаш бяха забравили, че съм там.

— Моля ви — замолих. — Моля ви, не може ли вместо всичкото това перчене да поговорим?

Джейс повдигна вежда, но отстъпи с крачка от Елиът.

— Току-що уби четирима души, а сега искаш да седнем и да поговорим?

— Мъжът има право — каза Елиът, потърквайки брадичка. — Станала си много властна.

— Изключително властна — съгласи се Джейс и зае мястото си на дивана.

— Е — отвърнах саркастично с изкуствена усмивка на лицето, — не сте ли просто най-добри приятели изведнъж?

Елиът се засмя горчиво и се настани в другия край на дивана, колкото се може по-далеч от Джейс, но все пак беше седнал. Преборих се с желанието си да завъртя очи и вместо това седнах върху масичката за кафе, като подпрях крака на ръба на дивана. Бях с лице и към двамата и така можех да се мушна между тях, ако още едно мерене на пишки излезеше извън контрол. Беше повече от ясно, че и двамата са в пълна бойна готовност, но поне не размятаха юмруци. Засега.