Лили Джърмейн - Четири точки

— Не биваше да повдигаш темата — промърморих, а тонът ми беше като на намусено дете. — Много подмолно от твоя страна, Елиът.

— Млъквай! — извика ми Елиът и аз се сепнах. Не мисля, че някога преди ми беше казвал да млъквам. — Това не е шибана шега, Джулиет. Искаш го на своята страна? Добре. Но онова там е неговият баща. Неговите братя. Най-добре се постарай да го убедиш колко много заслужават да страдат. Мислиш, че е на твоята страна? Откъде знаеш, че няма да им се обади още сега и да им каже истината?

Джейс сякаш изведнъж стана по-висок, цялото му тяло се напрегна в готовност да нападне.

— За кой, по дяволите, се мислиш? — извика той и се втурна гневно към Елиът. Елиът не помръдна от мястото си и двамата застанаха лице в лице само на сантиметри един от друг. Отстъпих крачка назад, сразена от двамата мъже пред мен. Беше плашещо колко много означаваха за мен. И всичко, което искаха да направят, бе да се унищожат.

Отново онази ужасна болка, която смазваше сърцето ми в желязната си хватка. Не можех да я понасям повече. За момент ми се прииска да не чувствам нищо към тях, защото така щеше да е по-лесно — но тогава наистина нямаше да си имам абсолютно никой на тази земя. Щях да съм напълно сама.

И двамата си викаха напрегнато, а онова познато бучене в ушите ми се появи отново. Нека спрат. Толкова бях уморена.

Ръката на Елиът ме стисна за рамото и той ме разтърси леко, докато сочеше към Джейс.

— Не можеш да вярваш на тези хора! Опитаха се да те убият, Джулс!

Изгледах Елиът кръвнишки и отворих уста да му отвърна, но Джейс ме изпревари.

— Опитах се да я спася — изръмжа и заби показалец в гърдите на Елиът. — Не беше там. Какво си мислиш, че знаеш?

Елиът се усмихна подигравателно и отмести поглед от Джейс върху мен.

— Той е синът на Дорнан — изплю, избутвайки ръката на Джейс от гърдите си с един замах.

Джейс изрева и събори Елиът на земята, където двамата се забориха за надмощие. Джейс възседна Елиът и заби юмрук право в носа му, а Елиът му отвърна, като някак си успя да се пресегне и да улови Джейс в някаква обратна захватка, която не можех да проумея. Бяха равностойни по височина, сила, техника и… ярост.

И любов към мен, осъзнах тъжно.

— Носиш кръвта на Дорнан във вените си — подразни Елиът Джейс, докато двамата се бореха. Удари го по бузата с юмрук, а след това Джейс му нанесе бърз удар в гърлото, който го накара да се дави и пъхти за въздух.

— Спрете — замолих, застанала над двамата, докато Елиът отново успя да надвие Джейс за момент, да седне на гърдите му и да го удари в лицето. Лицето на Джейс беше ранено и кървеше, което само подтикваше Елиът да продължи.

— Елиът! — извиках, сграбчвайки го за раменете, докато той продължаваше да налага зашеметения Джейс. Ударите на Елиът станаха небрежни и неточни, като единствената му цел беше да превърне лицето на Джейс в пихтия.

Отстъпих назад и се засилих напред, като фокусирах всичката си сила в ръцете. Скочих върху Елиът, целейки да го съборя от Джейс или поне да застана между двамата, преди да го пребие до смърт.

Планът ми проработи, въпреки че вероятно бях наполовина колкото неговите ръст и тегло. Решителността и земното претегляне работеха в моя полза и съвсем скоро вече го бях възседнала. Ударих коляното си в ръба на масичката за кафе, когато и двамата паднахме между дивана и масичката, и очите ми се насълзиха.

Е, добре. Поне лицето ми не изглеждаше така, сякаш беше нападнато от скалпел.

Ако трябваше да съм честна, някак си се изненадах, че Елиът надви Джейс. Винаги съм си представяла, че ще бъде обратното. Че Ел ще бъде твърде мил, и че ще сдържа пълната си сила в подобен бой. Очевидно не. Преди беше дал всичко от себе си заради мен и тази вечер го беше направил отново.

Той се надигна, очевидно недоволен, а ръцете му стискаха раменете ми, докато ме отметна от него и ме хвърли върху дивана. Повдигна се, залитайки, на крака точно навреме, за да чуем и двамата проглушаващия звук от зареждането на пистолет. Мамка му!

Джейс беше застанал пред нас, ръката му трепереше, а лицето му беше почти неузнаваемо. Едното му око беше почти затворено от подуване, от носа му течеше кръв, а цялата лява половина на лицето му беше осеяна с разрези и оттоци.

О, да, а тази трепереща ръка водеше до длан, която държеше оръжие. Моето оръжие. Мамка му отново.

— Ставай — заповяда Джейс и Елит се изправи бързо на крака, като държеше ръцете си на показ.

— Наистина ли? Прицелваш се в пениса ми? — Гласът на Елиът все още беше подигравателен и озлобен, въпреки че имаше опасност да бъде застрелян.