Лили Джърмейн - Четири точки

Бях разкъсана между тези двама мъже. Шест години и нищо не се беше променило, освен че сега и двамата знаеха, че съм жива, вместо само един.

Заборих се с глупавия телефон, когато чух Джейс зад мен. Обърнах се да го погледна, изпуснах телефона и се затичах към него, когато се олюля на краката си.

Зачудих се колко време беше минало, откакто беше спал последно. Откакто беше ял. Винаги питаше за мен, притесняваше се дали бях нахранена, наспана, дали бях ранена, а аз само взимах и взимах, без да давам нищо в замяна, което ме караше да се мразя още повече.

— Шест години — каза той тъжно, а тъмнокафявите му очи бяха оцъклени и кървясали, едното наполовина затворено от подутия клепач. — Защо не ми каза? Защо не ми се обади?

Нямах отговор, освен обичайния, който използвах винаги. Отговорът ми на всичко.

— Страхувах се.

Той не отвърна нищо, а се дотътри до хладилника и го отвори. Извади нещо отвътре и ритна вратата с черната си обувка. Докато се затваряше, успях да зърна торбичка с грах в едната му ръка и бутилка с водка в другата.

Наблюдавах го, когато направи две крачки, облегна се на плота и се плъзна надолу, заставайки в седнало положение на пода точно под мивката. Килнах глава, неспособна да откъсна поглед от него, когато забелязах ролката кухненска хартия на плота.

Да. Трябва да почистя лицето му. Той би го направил за мен. Беше го правил много пъти.

Пристъпих напред, сграбчих ролката с хартия и спрях пред Джейс, който блокираше достъпа ми до мивката. Приведох се напред, намокрих дебел слой хартия и коленичих на пода до него.

Не можеше да се каже, че ми обръщаше внимание, тъй като пакета с грах покриваше едното му око, докато другото беше съсредоточено върху водката в ръката му. Затова, когато притиснах студената, влажна хартия към бузата му, той подскочи и изпусна пакета в скута си.

— Извинявай — прошепнах. Той ме изгледа предпазливо, преди да ми кимне и да затвори очи, подпирайки главата си назад върху вратичката на шкафа.

Приех кимването и застиналото му положение като покана да продължа, затова внимателно започнах да изтривам кръвта от лицето му. Част от нея вече беше засъхнала и се наложи да задържам хартията на място, докато изчезне. Тънката материя съвсем скоро се напои с най-различни нюанси на червеното и се наложи да я сменям няколко пъти, преди да приключа. Най-накрая седнах, доволна, че бях свършила и малкото, което успях. Забелязах, че тъмносивата тениска на Джейс отпред беше опръскана с неговата и вероятно с кръвта на Елиът. Пресегнах се отново с последното парче хартия с намерението да замацам кръвта от тениската, когато ръката му се стрелна и уви около китката ми.

Погледите ни се срещнаха и аз потръпнах неволно. Ръката му беше ледена. Тогава се сетих, че беше притискал замразен грах към лицето си, вследствие на което кожата му беше станала студена.

— Щеше да ме убие — каза Джейс, имайки предвид Елиът.

Поклатих глава.

— Нямаше.

— Не може да се върне тук. Никога.

Кимнах.

— Съжалявам. Не знаех, че ще дойде.

Джейс повдигна вежди.

— Е, как, по дяволите, той знаеше, че си тук?

Посочих неохотно към телефона си.

— Джипиесът.

Веждите на Джейс едва не се удариха в тавана. Той остави бутилката, изправи се на крака и взе телефона.

Разби го в ъгъла на плота, разпръсквайки парченца стъкло и пластмаса навсякъде. Чудесно. Първо вазата, а сега телефона? Щяхме да стъпваме върху стъкла в продължение на седмица.

Ако изобщо искаше да остана тук, де.

Джейс се отпусна отново на земята, очевидно нехаещ за бъркотията, и продължи да отпива от шишето с водка. Аз се загледах в нищото и се зачудих какво следваше сега.

Бях твърде уморена, за да плача. Твърде шокирана от внезапното пристигане и последвалото заминаване на Елиът. Мислите ми бяха като водовъртеж.

Никога не съм била привърженичка на пушенето или на алкохола, но ако в този момент някой ми предложеше бутилка вино и цигара, щях да я запаля и да дръпвам всеки път от раковата клечка, когато не отпивах вино направо от бутилката. После се сетих как лапах хуя на Дорнан, докато той издишваше пушека си върху мен, и изведнъж копнежът ми изчезна.

Алкохолът щеше да ми дойде най-добре в момента.

Изглежда Джейс сякаш прочете мислите ми. Повдигна шишето с водка пред лицето ми и я размаха неохотно. Чудесно.

— Имам нужда от лед, ако ще пия водка — казах и заобиколих счупените стъкла, за да стигна до хладилника. Взех две чаши, напълних ги с лед и се върнах да седна на пода до Джейс.