Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Да — отговори ми тя, отваряйки папката пред себе си. — Интересна личност. Произхожда от някакъв племенен клан в Хаккяри 106 106 Хаккяри е град и административен център на вилает Хаккяри в най-югоизточната част на Турция. — Б.пр. . Той е най-големият от трите си сестри и осемте си братя. И естествено, е предводител на рода, който притежава девет села. На последните избори дори са излъчили свой депутат. Родът е бил замесен в тъмни дела още преди смъртта на бащата на Адем Йездан.

Али, който преди това не отдаваше голямо значение на тази личност, сега, като чу „тъмни дела, Хаккяри, племенен клан“, остави настрана въпроса с Йомер и наостри уши.

— И с тероризъм ли са забъркани?

Зейнеб се усмихна многозначително.

— Зависи от гледната точка. Племенният род на Йездан винаги е имал оръжие. Но винаги са били на страната на държавата, дали са стотици пазители на страната. Двайсет и трима от рода са загинали в боевете, много други са били ранени. Като споменах за „тъмни дела“, имах предвид контрабанда с добитък. Няма данни, но може да са забъркани и в наркотрафик. Защото семейството е забогатяло изведнъж. А земята там не е много плодородна. Гранична зона е, от едната страна е Иран, от другата — Ирак. Може и местните сили за сигурност да са си затваряли очите за техните дела. Както и да е — като умрял бащата, начело на племенния клан застанал Адем. Учил е в университет, явно е умен човек. Нали Министерството на финансите проведе операцията за амнистиране на мръсните пари, тоест позволи узаконяването на капиталите, които не са били регистрирани. И Адем Йездан се е възползвал от нея и започнал да влага парите си в законни сделки. Най-много в туризма. Основал фирмата „Дерсаадет“… — Замълча за миг и ме погледна доволно: — Сигурно знаете, шефе, че Дерсаадет е едно от старите имена на Истанбул.

Отвърнах й със същото самодоволно изражение на лицето си:

— Едно от имената, използвани от османците. А знаеш ли какво означава „дерсаадет“?

— „Врата на щастието“… Вярно ли е?

— Браво! Добре си научила урока си! Но да се върнем към разследването. Както спомена преди малко, нямаме никакви доказателства, с които да обвиним Адем Йездан. Все пак обаче да го държим под око. Даже още утре трябва да отидем и да разговаряме с него.

— За съжаление, бил заминал за Москва! Щял да се върне в сряда вечерта.

— Тогава ще чакаме да се върне и ще говорим с него.

— Според мен не бива да оставяме и оня Йомер — пак захвана старата си песен Али. — Може да не вярвате, но това момче крие нещо.

— Възможно е, възможно е както да крие нещо, така и самият той да е убиецът. Но колкото се съмнявам в Йомер, не по-малко се съмнявам и в Намък. Сега пък и тоя Адем Йездан… като едното нищо и той може да се окаже убиецът. Въпросът е най-вече в това — с колко неоспорими доказателства разполагаме и колко силни свидетели имаме. Разбира се, няма да изоставяме нито една следа. Няма да сваляме съмненията си от нито един заподозрян, напротив, ще ги разследваме още по-внимателно — отговорих аз с желанието да не изглежда така, сякаш омаловажавам съображенията на моя заместник. — И разбира се, още по-детайлно ще проучим Йомер и Ефсун. Али е прав, след казаното от Ниязи вероятността те да са убийците става доста по-голяма. Да проучим и въпроса с тази радикална ислямистка групировка…

— Тогава да се обърнем към Отдела за борба с тероризма — раздвижи се нашият нервак. — Сигурен съм, че при тях има негово досие — на Йомер.

— Дадено, ще отправим запитване към тях. Що се отнася до списъка на вещите лица, дали успя да разбереш кои са в него, Али?

Лицето му помръкна, защото не бе изпълнил тази си задача.

— Ще научим кои са, шефе. Не можаха веднага да ми извадят списъка. Имали някакъв компютърен проблем. Ниязи бей нареди на някакъв служител да го оправят. И да не прави нищо друго, докато не го оправи. Утре до обед ще разполагаме с имената на хората, които са били вещи лица в една експертна комисия с Недждет Денизел и Мукаддер Кънаджъ.

Това бе добра новина, не успяхме да получим файловете, но ако можехме да определим потенциалните жертви, щяхме да сме по-близо до убийците.

— Добре, но сега спешно трябва да свършим и нещо друго — да разположим цивилни екипи около двореца „Топкапъ“.

Не разбраха за какво им говорех.

— Та нали дворецът „Топкапъ“ е най-великият паметник, създаден от султан Мехмед Фатих? Ако убийците с ново престъпление биха искали да направят препратка към Мехмед ІІ или неговото управление, биха положили трупа било пред джамията „Фатих“, било пред двореца „Топкапъ“. Вероятността е еднаква и в двата случая.