Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

С радостно вълнение я грабна и обърна към светлината, за да я разгледа по-добре.

— Константинова монета! — със задоволство прошепна след малко тя.

— Да. — Бръкнах отново в чантата си и извадих и намерената в първата жертва монета. — А тази е сечена за Византион.

Взе и я заразглежда внимателно.

— Точно както казахте — на предната страна е изобразена Хеката 102 102 Хеката е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът. Получила от Зевс власт над земята и морето, а според античните магически текстове — от Уран — скиптър с велика сила да държи връзките на Космоса неразрушими. — Б.пр. , а на задната под надписа „Византион“ — има полумесец и звезда. — След това отново заразглежда Константиновата монета. По едно време поклати глава, сякаш се бе сетила за нещо много важно: — Накъде гледаше трупът?

Не разбрах защо питаше, но нямах никакво притеснение да й отговоря.

— Към Чемберлиташ, по-точно — към върха на колоната.

— Точно натам, където някога се е намирала статуята на Константин, изобразен като бог Аполон — съвсем тихичко, почти шепнешком произнесе тя. — Може би убиецът е искал да каже: „Гледайте Истанбул оттам, откъдето го е гледал Константин“.

— Какво би означавало това?

— Значи да го гледат с любов, с уважение, с желанието да го защитят, да го предпазят. Имало е много крале, императори, падишахи, които са се грижели за Истанбул, но двама владетели са били много важни за града — Константин Велики и султан Мехмед Фатих. Както споменах и преди това, Визас е негов основател, но онзи, който наистина го е превърнал в световен град, е римският император Константин. Около хиляда години след него един от най-важните султани в Османската империя, Мехмед Фатих, се нагърбва със същата мисия. Но ако Константин не беше превърнал града в столица, съдбата му щеше да е съвсем различна.

— Добре, а защо Константин го е избрал за столица?

— По същата причина като Визас. Византион е както красив, така също и лесен за отбрана. Но същинската причина е икономическа. Ами да — става въпрос за размяната на стоки. Изтокът, от гледна точка на търговията, е бил особено привлекателно място по времето на Константин. И столицата на империята за кратко се превръща в търговски център. Но всъщност Константин, замисляйки новата столица, първо се е сетил за Троя, не за Византион. Това е древен град, близо до Чанаккале. Както пише Омир в неговата „Илиада“, това е градът на Парис, отвлякъл хубавата Елена от гръцкия крал. Но докато продължавало строителството на Троя, една нощ в съня си Константин срещнал Бога. И той му казал да намери друг град. Макар да бил започнал вече изграждането на Троя като столица, той се отказал и обърнал поглед към Византион. Ако оставим легендите настрана, истината е, че Троя не е толкова подходящ град за столица. Константин забелязал това и избрал Византион, който се намирал направо в сърцето на неговата държава. От 324 г., когато го провъзгласил за столица, до 330 г. продължило бурното преустройство и благоустрояване на града. Императорът събрал в него най-красивите паметници в империята, най-богатите съкровища, цялото богатство на страната. Довел най-талантливите архитекти, скулптори, каменоделци, създатели на мозайки, разширил границите на града, изграждайки новите крепостни стени.

Като човек, роден и израснал в Истанбул, се захласвах все повече в разказа й, почти забравил за убийството, разследването и подозренията си, и с любопитство я заразпитвах:

— И днешните стени ли ги е направил Константин?

— Не, запазилите се до наши дни стени са строени при различни императори. Константин само направил стените на Византион по-големи. По онова време Византион заемал сравнително малка площ, ограничена с дъгата от „Еминьоню“ до „Джанкуртаран“ 103 103 „Джанкуртаран“ е един от 57-те квартала, свързан е с района „Фатих“, който образува най-крайната точка на Историческия полуостров. — Б.пр. . Константин разширил тази дъга малко по-назад от днешния университет „Кадир Хас“, така че да обхване мястото от „Аякапъ“ през болницата „Джеррахпаша“ на запад до „Есекапъ“. Има и една интересна легенда. За да определи границите на новия град, Константин вървял с копие в ръка, следван от свитата си, и нещо си говорел тихичко с някого, който не се виждал, но никой не смеел да го попита какво става, с кого разговаря императорът. След известно време един от служителите му, който си мислел, че вече са стигнали границите, до които би могъл да се разпростре един град от онова време, се приближил до него и се престрашил да го запита почтително с кого говори и накъде отиват. „Разговарям с ангела, който трябва да определи границите на града — съвсем сериозно му отговорил императорът. — Той ще ни каже къде трябва да спрем.“ Константин бил император, който много се влияел от мистиката. Но и действително, някои тайнствени събития изиграли важна роля в живота му. Веднъж, когато вървял с войските си към Рим, за да се разправи с Максентиус, един от тримата, с които делял властта, преди още да стане единодържец, видял на небето някакъв лъч във формата на кръст. Сметнал го за божи знак и заповядал да го изобразят върху щитовете на войниците му. Те били езичници и не били доволни, но понеже се страхували от императора си, изпълнили заповедта му. И шансът му се усмихнал — разбил на пух и прах Максентиус на моста „Милвиан“. Докато Максентиус предавал богу дух във водите на Тибър, за Константин се отварял пътят към Рим. Приел победата си като дар от християнския бог, той започнал да изпитва симпатия към тази нова религия и сменил вярата в империята си с решения, които сложили край на хилядолетното езичество. Това не е лесна работа, Невзат бей! Константин наистина е бил велик император!