Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Още докато се оглеждахме за свободни места в кафенето, един младеж моментално се устреми към нас и поздрави Лейля:

— Здравейте, Лейля ханъм! Добре дошли!

— Здравей, Рашид! Добре заварил! — отвърна Лейля и хвърли поглед към съвсем празните маси. — Никой ли не е останал, или вече сте затворили?

— Не, не, заповядайте, Лейля ханъм!

Сложих чантата си върху масата, която ни сочеше младежът, а Лейля седна на стола с гледка към площада. Аз се настаних срещу нея.

— Какво ще пиете? — почтително попита Рашид.

И двамата искахме едно и също.

— Чай!

Лицето му се смръщи леко.

— Чаят ни не е съвсем пресен, да ви направя по едно турско кафе?

Спогледахме се — и на двамата щеше да ни дойде добре.

— Добре, донеси кафе тогава.

— Лейля ханъм го пие средно сладко — обясни Рашид, освободен от неудобството си, — а вие как го искате?

— С малко захар…

Рашид се отправи към кухнята, а Лейля се загледа в площада, вече почти потънал в мрака на вечерта.

— Много го обичам това място тук — обърна към мен по детски възхитения си поглед. — Този площад е свидетел на всичко, което е преживял този град за близо две хилядолетия. Толкова крале, толкова императори и падишахи… Бил е свидетел на битки със световно значение… На разграбвания, безумни оргии, победни тържества. На бунтове, разклащали империята, султаната. На епидемии, земетресения, суши… На всичко, преживяно от този град… — Замълча за миг и продължи с дълбок респект в гласа: — Но вижте как се е смълчало безкрайно голямото му сърце, сякаш, както през цялата си история, безмълвно записва всичко това в паметта на камъните, желязото, дървото, дори и случващото се днес.

Трябва да беше влюбена в професията си. Също така пристрастена към историята като майка ми. Да работиш онова, което обичаш, е чудесно, и това чувство ми беше много добре познато, защото и аз бях от малцината, които си изкарваха прехраната, вършейки любимото си нещо. Но започнете ли да му отдавате повече от нужното внимание, решите ли, че работата ви е най-важното нещо в живота, няма да бъдете щастливи. Просто ще е невъзможно! Колкото и да обичате професията си, в никакъв случай не трябва да се отричате и от другите неща в живота. Майка ми беше успяла в това. Въпреки любовта си към историята не се беше отказала нито от семейството си, нито от останалите си занимания. Със същото увлечение, с което четеше някаква любопитна статия за Влахернския дворец 99 99 Новият, или Малкият Влахернски дворец, намиращ се в северозападната част на Константинопол, известна от времето на Юстиниан с църквата „Света Богородица“. Днес триетажната постройка, изградена в началото на управлението на Палеолозите (династия, управлявала Византия от 1261 до 1453 г.), е в руини. — Б.пр. , поливаше мушкатото на прозореца и приготвяше любимия на баща ми пълнен артишок. Далеч не мога да кажа, че притежавам нейния талант да живее, защото професията ми ме беше завладяла напълно. Особено след смъртта на Гюзиде и Айсун, смърт, която направо ме бе смазала. И с Гюзиде, и с Евгения най-често се карахме точно за това, че съм се отдал изцяло на професията си. За Лейля Баркън все още ми беше трудно да преценя до каква степен и на какво е готова за любимата си професия. Не можех да реша засега дали страстта към работата й и нейната обсебеност биха могли да я тласнат към престъпление. И това не ми позволяваше да я извадя от списъка със заподозрените, нито да реша окончателно дали тя би могла да е убиецът.

— Обаче ми се струва, че самите ние не осъзнаваме ценността на този площад — вметнах аз, нарушавайки настъпилото мълчание.

Красивите й очи изведнъж запламтяха.

— „Не осъзнаваме“ е меко казано, Невзат бей! Това, което вършим, е престъпление срещу историята. Ние буквално я убиваме, варварски я унищожаваме. — Гласът й гневно потреперваше. — Отново впи поглед в „Султан Ахмед“, преди да продължи: — Зад джамията има голям императорски дворец, наречен Палатиум Магнум 100 100 Големият, или Светият дворец в Константинопол, който е главна резиденция на византийските императори от 330 до 1081 г. Изграден от Константин Велики между Хиподрума и „Света София“, преустроен от Юстиниан и разширен от Теофил. Всички дворцови съоръжения били разрушени след падането на Константинопол. Дворцовата църква била превърната в барутен погреб, който избухнал през 1490 г. В сравнително по-добро състояние се запазил Буколеонският дворец на юг, на брега на Мраморно море. От началото на XVІІ в. на мястото на Големия, или Светия дворец се извисява Синята джамия. — Б.пр. . Най-безсъвестно построиха петзвезден хотел върху руините му. Нито правителството попречи, нито общината. И най-лошото е, че това убийство ще продължи с тяхната благословия. Тази държава няма собственик, Невзат бей… Затова такива бизнесмени като Адем Йездан, които се кланят единствено на Златния телец, ще унищожат историята ни… Той и всички останали като него…