Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Това бе моментът и не трябваше да пропускам тази благоприятна възможност.

— Наистина, що за човек е тоя Адем Йездан? — прекъснах я аз.

Вече беше загубила всякакво чувство за предпазливост, говореше с нескрито отвращение, без да прикрива чувствата си:

— Ужасен! Човек, способен на всяко зло, за което бихте се сетили! — Не ми даде възможност да попитам какво по-точно има предвид и продължи в същия тон: — Без да се спира пред нищо, иска да стане най-големият на пазара, помитайки всичко по пътя си. Не само в Турция, в Европа, в Америка, в целия свят. Но това не е толкова лесно, има срещу себе си мощни групи, с които се бори или поне се опитва да се пребори. — Забеляза изпълненото ми с любопитство изражение и набъбналото множество въпроси, които се канех да й задам, и буквално ги изпревари: — Казах „опитва се“, защото е прекомерно трудно за Адем Йездан да се конкурира с тези бизнеси, които имат натрупан многогодишен опит. Остане ли в границите на закона, не ще бъде възможно да спечели тази борба. Затова и често пъти търси начини да го заобикаля.

— Какви са тия начини?

— Каквито се сетите. Например преди три години те щяха да правят голям бизнес център над останките от византийските цистерни 101 101 Една от тях, Йеребатан Сарнъджъ, или Цистерната на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул, прилича на дворец. Едно от имената, с които цистерната се назовава, е „Потъналият палат“. Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района „Султан Ахмед“ срещу катедралата „Света София“. Цистерната се е запазила почти непокътната до днес. Построена е от император Юстиниан (532–542), като по онова време в Константинопол е имало около шейсет цистерни. — Б.пр. . Имаше нещастен случай, при който загинаха трима работници и двама граждани. От нашето дружество поискахме да сме ищци и същевременно страна по делото, но съдът ни отказа. Защото Адем Йездан му беше повлиял! Беше се свързал с комисията на вещите лица, дори с прокурора и съдията! В резултат съдът реши, че това било нещастен случай. Ние, естествено, не оставихме така нещата и се обърнахме към Административния съд. Успяхме да получим решение за спиране на строителството. Адем Йездан се опитваше да отмени това решение за тригодишно спиране, защото всеки ден губеше хиляди долари. Затова и не се спираше пред никакви злодеяния…

— Какви? Заплашваше ли ви?

— Разбира се. Дружеството ни получаваше хиляди заплахи, анонимни писма, заплахи по електронната поща, по телефона.

— Но не сте имали случай на физическо нападение, тоест хората на Адем Йездан не са се опитвали да ви наранят или убият, нали така?

— Нямаше нападение срещу членове на дружеството ни, но на входната врата бяха написани заплашителни надписи. Спукаха гумите на микробуса ни, счупиха му прозорците…

Тъкмо се готвех да попитам дали е имало някой арестуван за това и Рашид изникна над нас.

— Заповядайте, кафето ви е готово!

Наоколо се разнасяше вълшебният аромат, излизащ от филджаните върху сребърната табла, която Рашид носеше.

— Средно сладкото за Лейля ханъм, с малкото захар за вас!

С уважение сложи на масата кафетата с двойно препечени локуми в чинийките, отстрани на чашките. След като ни остави и водата, изчака да отпием от кафето, за да разбере дали сме доволни как го е приготвил. Наистина, беше невероятно! Захарта, пяната, гъстотата — всичко беше идеално!

— Много е хубаво, благодаря ви!

— Както винаги — невероятно ароматно! — похвали го и Лейля. — Благодарим ти, Рашид!

Момчето си тръгна с щастлива усмивка на лицето. След като отново отпих глътка от черната ароматна течност, изстрелях въпроса, който още отпреди исках да й задам:

— Имаше ли някой арестуван за нападението над дружеството ви?

— Не, за съжаление. Тези, които са го направили, са били истински професионалисти. Не са оставили нито следи, нито свидетели. Също като убийците на Недждет и Мукаддер!

Дали Лейля Баркън се стремеше да ме води в нужната й посока, или ми казваше истината? Може и двете неща да бяха верни. Хората на Адем Йездан може действително да са извършили всичко онова, за което ми разказа, но това не ги правеше убийци. Очевидно бе, че Лейля Баркън искаше да ги представи като заподозрени за убийствата. За да сменя темата, извадих от кожената си чанта Константиновата монета, която намерихме в дланта на втората жертва, и я подадох на Лейля.

— Ето монетата, която искахте да видите.