Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Макар Ефсун да каза, че баща й най-много е желаел брака с Йомер.

— Излъгала е, шефе! И обяснението, което ни даде, е невярно. Тя ни каза, че вчера, тоест във вторник сутринта, баща й е ходил на работа. Но не е.

Това беше важно.

— Ниязи ли ти каза?

— Да. Видял го е за последно на работа преди два дни, тоест в неделя, в края на работното време. Горкият човечец, не е знаел какво ще му се случи! Пожелал „Лека вечер!“ на Ниязи и си тръгнал. На следващия ден изобщо не се появил на работа. Изглежда, са го убили, след като се е върнал у дома си.

Толкова си беше повярвал на версията, че излагаше размишленията си, все едно бяха самата истина. Зейнеб обаче го спря:

— Според часа на смъртта това не е възможно!

— Как не е възможно?

От умората нервите на Зейнеб бяха опънати и тя започна да му обяснява с остър и твърд тон:

— Ами така — според доклада от аутопсията смъртта на Мукаддер Кънаджъ е настъпила някъде около 10 часа сутринта във вторник. Когато открихме трупа му, той все още не беше започнал да се подува и вените му все още не бяха се очертали, което показва, че към тоя момент все още не са минали 24 часа. Следователно — той не е бил убит в неделя, след като се е върнал от работа.

Това обаче не смути нашичкия.

— Добре де, значи, са го убили на следващата сутрин.

И аз взех да се дразня вече от неговата натрапваща се настойчивост.

— Чакай малко бе, Али! Как може да си чак толкова сигурен в това?

— Защото Мукаддер е бил против брака на дъщеря си с тоя Йомер. Дори по едно време не е разрешавал на Ефсун да излиза от къщи. Но кой е той? Оня глуповат и уж смотан младеж заедно с трима негови приятели заплашили Мукаддер, че ще го убият.

Май този път Али имаше нещо повече от ужасното си предубеждение, но и то не беше достатъчно, за да повярваме, че двете престъпления са майсторски замислени и перфектно извършени от един разгневен кандидат-зет.

— И още нещо много интересно ми каза Ниязи бей — не отстъпваше Али, опитвайки още веднъж късмета си. — Когато ми го каза, не му обърнах много внимание, но като четях преди малко доклада от аутопсията, направо се шокирах…

Впи пламтящия си поглед в мен, сякаш очакваше какво ще кажа и аз. Но аз наистина нямах повече възможност да чакам, гледайки как стрелките на стенния часовник се гонеха една друга, приближавайки критичното време — осем и половина!

— Хайде, Али, да не гадаем цяла вечер!

— Добре, шефе! — отвърна той, сякаш готвейки се да каже набързо всичко, което беше научил, но вместо това се задоволи да подхвърли само един въпрос: — Знаете ли го тоя Йомер какво учи?

Зейнеб ме изпревари с отговора:

— Медицина ли?

— Да, учи последна година в Медицинския факултет „Джеррахпаша“ — потвърди Али, доста доволен от себе си, но като видя, че не сме твърде развълнувани, с напрежение в гласа продължи: — В доклада за аутопсията пише, че и двете жертви са убити, като са им прерязани вратовете на едно и също място. Срезовете са точни и почти еднакви по размер до милиметър.

— И?

— Значи, това го е свършил специалист!

— Прав си — отвърна Зейнеб, все още без да разбира накъде води разказът на Али. — Освен това трябва да е бил и специалист анестезиолог, защото смятаме, че преди да ги убие, ги е упоил. Затова и хирургът Намък Караман се вписва повече в профила на убиеца.

Погледът на Али потъмня, но беше такъв инат, че продължи да спори:

— Добре, може да е и Намък, но според мен Йомер много повече пасва на профила. И има по-сериозни мотиви за убийство. Пък и доколкото знам, студентите по медицина ходят и на курсове по анестезия и работят с трупове. Учат се на всичко — как е устроено човешкото тяло, как се използва скалпел, как се правят разрези…

Капнала от умора, Зейнеб отегчено започна да му обяснява:

— Онези разрези върху вратовете на жертвите не са направени със скалпел, Али! Убиецът почти им е прерязал гърлата! А това не може да се направи с малък скалпел, за това е нужен някакъв по-як инструмент! Нещо остро и режещо, което трябва да е държал не с няколко пръста, а с цялата си ръка! Най-добре — остър нож!

Естествено, Али не се предаваше толкова лесно.

— Както и да е, нека е използвал какъвто си иска инструмент, но в крайна сметка извършителят трябва да е бил някой, който разбира от медицина и от хирургия. Тоест лице, което има медицинско образование.

Този спор можеше да продължи до безкрайност, затова се обърнах към Зейнеб, сменяйки темата:

— Успя ли да проучиш и оня Адем Йездан?