Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Къде се намира тази статуя? В Археологическия музей на Истанбул ли?

Гласът ми прозвуча хладно и веселото настроение на Зейнеб, усетила мислите ми, мигновено се изпари.

— Не, господин инспектор, в Йорк е, в Англия, значи…

Това вече беше странно.

— В Англия ли? Че каква работа има там статуята на Константин?

— Ами защото, преди да стане император, се е бил заедно с баща си в Галия и Британия…

Али явно се заинтригува от темата и попита:

— Ама и баща му ли е бил император?

— Така е било. Но не е бил единственият император. По онова време Рим е бил управляван от четирима. Един от тях е бил бащата на Константин, Константиниус. След като внезапно умрял, войниците избрали на негово място сина му Константин. Той цели 18 години делял с останалите императорската власт в Рим. Но накрая победил всеки един от съперниците си и станал владетел на цялата страна. И като станал император, преместил столицата й във Византион 54 54 През 324 г. Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език — Градът на Константин), а след смъртта на Константин в 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. — Б.пр. .

— Добре е направил! — изрекох на глас, но в мислите ми се въртяха други въпроси.

Защо нямаше една негова статуя в Истанбул? Защо никой не беше помислил за това? Дори да е бил от друга религия, от друга народност, Константин е сред онези велики хора, които са превърнали този град в един от най-важните световни центрове. Като султан Мехмед Фатих, като Сюлейман Великолепни. Без да знае за какво си мисля в момента, Зейнеб продължи да разказва.

— Всъщност той не живял много дълго, след като основал столицата тук. Още седем години продължило господството му, а след това си отишъл от този свят.

Стигаше ни обаче толкова история!

— Успяхте ли да съберете някакви данни за втората жертва? — прекъснах я аз с желанието всички от екипа ни да се концентрираме върху работата си. — Как му беше името?

— Мукаддер Кънаджъ, шефе!

— Да, Мукаддер Кънаджъ. Успяхме ли да разберем нещо за него?

— Бил кадастрален инженер — обясни Зейнеб, продължавайки да стърчи права. — Работел в някаква институция, свързана с общината. Бил собственик и на една четириетажна кооперация в „Чаршамба“ 55 55 „Чаршамба“ е стар квартал в истанбулската община Фатих, намиращ се на изток от булеварда „Февзи паша“, който минава от джамията „Фатих“ и води към крепостните стени при Едирнекапъ, а на север достига до „Фенер“, на брега на Златния рог. — Б.пр. .

Поклатих многозначително глава.

— Кооперация, значи! Не е ли малко множко за един общински служител?

— Така е — съгласи се Али. — Както се разбра, и той бил от едно котило с Недждет Денизел, и изобщо не е вода ненапита!

— Но както установихме — не е криминално проявен — натърти Зейнеб, сякаш искаше да подчертае нещо важно. — Изглежда приличен човек, женен, с две деца, едното е в университет, другото — в гимназия.

— Семейството му знае ли за случилото се?

— Научили са — тъжно поклати глава Зейнеб. — Убийствата са първи в сутрешните новинарски емисии. А един вестник е излязъл със заглавие за археолога, че е „курбан за Ататюрк“.

— Негодници! — изруга Али, винаги готов да избухне. — Подлеци! Готови са да използват всичко, всяко нещастие!

— Защо се ядосваш, Али? Не говореше ли и ти още вчера сутринта за такава вероятност?

— Аз размишлявам, за да разкрия престъпление, шефе, а те фабрикуват само спекулации…

— А и само плашат хората — подкрепи го Зейнеб. — По един от новинарските канали някакъв коментатор крещял, че убийството нямало да е последно, а напротив, щяло да бъде последвано от още цяла серия такива.

Беше дошъл моментът да им кажа истината.

— Истината е казал, убиецът или убийците ще го направят отново…

И двамата впериха очи в мен, но въпроса изстреля вечно съмняващата се във всичко криминоложка:

— Защо мислите така, господин инспектор?

— Не мисля, мила ми Зейнеб, а съм сигурен. Убийствата ще продължат. Погледнете монетите. До първата жертва намерихме такава, датираща от времето на Визас и Византион. Във втората жертва монетата е от периода на Константин и Константинопол. Но още не сме стигнали до Истанбул…

— Каквоооо! — ококори се Али. — Да не би да убиват по някой за всеки император, живял в този град?