Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Щом свършихме работата си на местопрестъплението, изпратихме двамата бездомници в участъка, трупа — в моргата, ние се запътихме към онзи ресторант на „Султан Ахмед“, който работеше денонощно. Хем бяхме поогладнели, хем Али и Зейнеб щяха да си поговорят за разследването, с което се занимаваха през цялата нощ.

В ресторанта имаше само двама русоляви туристи със сплетени на плитчици коси, които спяха по масите, понеже нямаха пари за хотел, и трима таксиджии, които сърбаха с апетит чорбата си. Като ни видяха да влизаме с радиостанциите в ръка, туристите се постреснаха малко и се поизправиха, но като се увериха, че не се интересуваме от тях, продължиха да си дремят. Шофьорите пък, свикнали често да имат вземане-даване с полицията, изобщо не ни обърнаха внимание. Веднъж един много врял и кипял таксиметров шофьор ми беше казал: „Не се докачай, началник, но има три професии, които много си приличат — шофьорската, полицейската и проститутската… За тях няма ден, няма нощ, и само неприятности им се сипят на главата; срещаш се само с психопати, пияници, наркомани, любовници, откачалки, маниаци, отчаяни, крадци и мошеници, невинни и убийци — всякакъв вид люде ти се изпречват на пътя, докато работиш. Върху нас се излива цялата хорска мръсотия и вонята от потта им… а отгоре на това нищо не получаваме, работим за жълти стотинки… В крайна сметка, трудно е да се упражняват тези три професии. Аллах да ни е на помощ на всички нас!“.

Прав беше, тези три професии се занимаваха с утайката на обществото… с хората, изпаднали на самото му дъно… Не говоря само за останалите без пукната пара, принудени или да умрат, или да убият някого за пет гроша… Проблемите ни идваха и от богатите като Крез, но които въпреки богатството си бяха изгубили съвест, милост, чест… Най-големите насилия бяха причинени точно от такива люде… Най-лошото в цялата тая работа бе, че като се забърквахме с такива смахнати богаташи, най-често и ние самите се корумпирахме… Защото за да спасят синовете си, извършили престъпление, те подкупваха нашите служители… а онези, които им се противопоставяха, заплашваха чрез високопоставените си роднини във властта. Ако се разбеснееш, ти изпращат наемници да те застрелят… Затова беше трудно да се намери честен полицай. И случех ли на такъв почтен и съвестен полицай, не исках да го изгубя. Така както не исках да изгубя Зейнеб и Али.

Настанихме се на една тиха маса във вътрешността на ресторанта. След като си поръчахме чай и кифли, започнахме да правим равносметка на деня. Освен мен, и двамата млади бяха свършили доста работа за толкова краткото време. Особено Зейнеб беше стигнала до важни данни за първата жертва.

— Има сериозни подозрения, че Недждет Денизел е правел контрабанда със старинни монети, инспекторе! — започна да разказва тя след първата глътка чай. — Даже е получил порицание от университета, в който е работел.

— Не мога да разбера, след като е правел контрабанда, защо още са го държали в тоя университет?

— Не е сигурно, че е правел контрабанда. Най-малкото, защото не е бил осъждан за такова нещо. Всъщност е бил колекционер нумизмат. В Археологическия музей има данни за притежаваните от него монети. Всичко е записано. Щом е придобивал нова монета, бил е длъжен да го оповести на служителите в музея. И Недждет разправял, че е спазвал това правило. Но когато един заловен златотърсач заявил, че му е продал новонамерени монети, нещата станали по-различни. Било заведено дело срещу Недждет, но нещо се случило и иманярят променил показанията си по време на съдебното заседание. И Недждет не бил осъден поради липса на достатъчно доказателства. Все пак ситуацията била доста съмнителна, университетът започнал разследване срещу него и било взето решение да бъде отстранен за три месеца.

— Значи, Намък е казал истината — казах аз, гледайки към Али, който дояждаше кифлата си. — Май не е бил много почтен този археолог.

Али набързо преглътна хапката си, почти без да я сдъвче, бързайки да се изкаже и той:

— Добре бе, шефе, но и тоя Намък не е чист като сълза. Ранил е двама полицаи, единият без малко да умре.

Ето това беше интересно!

— Как е станало това?

— Нахлули в дома му — отговори Али, след като първо отпи от чая си.

— Кога е станало това?

— При военното положение от 12 септември 52 52 На 12 септември 1981 г. военните в Турция извършват преврат под ръководството на ген. Кенан Еврен. През 2012 г. в Турция се води дело срещу извършителите му. — Б.пр. .