Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Познаваше ме добре и реши повече да не се противи.

— Както обичате, господин инспектор! Ще ви взема парите, но сега не знам колко съм похарчил, утре ще го сметна и ще се разплатим.

— Виж, ако се опитваш да го отложиш, докато се забрави…

— Не, не — възрази ми той, вадейки от чекмеджето на касата ключовете ми от дома. — Да не съм си загубил ума! Че да се опитвам да правя такива работи… — Глътна една ракийка и лицето му смекчи чертите си. — Утре ще ви взема парите, честна дума!

Преди да отвори този ресторант за дребните търговци и занаятчии в „Балат“, Ариф уста въртеше една механа във временна постройка в „Кумкапъ“ 35 35 „Кумкапъ“ е част от квартал „Фатих“, разположен на север от Мраморно море. Доскоро е населяван предимно от арменци. Там са и арменското училище, и седалището на Арменската патриаршия. — Б.пр. — малка, почти паянтова, но ястията, които спретваше Ариф уста, бяха превъзходни! Беше усвоил тънкостите на занаята първо в „Кочо“ 36 36 Ресторант „Кочо“ е един от най-известните рибни ресторанти в Истан-бул, който с годините е запазил качеството на кухнята си. Намира се на бул. „Мода“, с прекрасен изглед. — Б.пр. , сетне — тайните на кулинарията в кухнята на „Имроз“ 37 37 Ресторант „Имроз“ на прочутия Рибен пазар, известен със своите отбрани ястия. — Б.пр. в „Бейоглу“, за да се усъвършенства най-накрая в „При Кьор Агоп“ 38 38 Прочута традиционна механа в „Кумкапъ“, открита през 1938 г. от Кьор Агоп. Предлага най-доброто от арменската и турската кухня. — Б.пр. . Сега вече си беше истински майстор! И нямаше желание повече да работи за другите, а да отвори собствен ресторант. Разправяше се, че бил наел малък дюкян на изхода от железопътната гара в „Кумкапъ“, който превърнал в механа. Разработвал я цели три години. Всичко вършел със собствените си ръце и с огромно старание. И резултатът не закъснял — кръчмата му се пълнела даже и в делничните дни. Но един ден се появили трима келеши, които пиели ракията не с устата си, а със з… си, започнали да вдигат патърдии и да тровят атмосферата в механата. Келнерите ги обслужвали, както им бил заръчал Ариф уста, без да се разправят с тях, и си мълчали заради златното правило, че клиентът винаги е прав. Но като видели, че никой не им се опъва, тримата нехранимайковци съвсем се разпуснали. Като видял какво става, Ариф уста лично отишъл на тяхната маса, помолил ги да не буйстват и дори им поръчал ракия, само и само да се укротят. Но кой да го слуша? Когато единият от младежите започнал да притеснява една германка на съседната маса и да й посяга с ръка пред очите на всички, Ариф не издържал и му извъртял една яка османска плесница, та чак го повалил по средата на кръчмата. Но останалите двама му се нахвърлили! В някакъв миг обаче той успял да им се измъкне, хванал ножа от масата и така ги наредил и тримата негодници, че ако не се били притекли келнерите да ги разтърват — направо е щял да ги убие! В крайна сметка наръгал и ранил двама в краката, третия — в ръката, та ония тръгнали да го съдят. Добре, че съдията бил разбран човек, и като изслушал какво се е случило, му дал само два месеца. Не било много, но в затвора Ариф уста се размислил и решил да се откаже от кръчмарството. Всичко това ни го разказа една вечер, като се бяхме събрали Ариф, бръснарят Айхан, кметът Мухсин и аз в механата „Агора“, преди още да я затворят.

— Ами ако бях убил някой от тях? — угрижено, сякаш наистина е отнел нечий живот, се тюхкаше Ариф уста. — Щеше да е жалко за тях, за майките им и бащите им. Ами ако те ме бяха убили мен? Щеше да е жалко и за мен — две деца имам, едното още е в началното училище. Не, рекох си, Господ да ги накаже, а аз повече няма да се захвана с тая работа. И както виждате, зарязах я, инспекторе! — беше започнал да ни обяснява как и защо се беше отказал от занаята си.

Сега обаче въртеше този малък ресторант на еснафа в „Балат“. Не печелеше бог знае колко, но както обичаше да казва, стигаше „колкото да не умрем от глад“ 39 39 В оригинала изразът е „колкото да се препитаваме“ и е препратка към книгата на известния турски майстор на късия разказ Саит Фаик „Мотор за прехрана“ (Medarı Maişet Motoru), смятана за негов пръв опит да напише роман. Започва да излиза в литературното „Ново списание“ („Йени меджмуа“) от 1940 до 1941 г. По-късно е публикувана в тираж от 2000 бройки. Преиздадена е през 1952 г. от известното турско издателство „Варлък“. В книгата се разказва за съдбата и живота на бедните хора, които едва смогват да си осигурят прехраната. — Б.пр. . Беше ли щастлив? Не знам, но поне имаше спокойствието си.