Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Този град винаги е имал необикновени владетели. Техните необичайни постъпки, удивителните разкази за тях винаги са били интересни и омайващи.

— Заповядайте, седнете ето тук! Гледката е великолепна!

Сочеше ми креслото от лявата страна на масата във френски стил. Щом седнах — и пред мен се ширна морето, простряло се от Кадъкьой до Хайърсъзада 196 196 Един от Принцовите острови, най-далечният, известен още и с името Сивриада заради острите скали, от които се състои. Днес на острова има само останки от византийски манастир от Х в. Според легендите по византийско време тук императорите са заточавали висши духовници. — Б.пр. .

— Гледката наистина е прекрасна! — отвърнах аз, без да мога да откъсна поглед от блестящата под слънцето морска синева. — Съзерцавайки я, човек се успокоява и релаксира!

Адем Йездан мина зад масата в стил Луи Не-знам-си-кой.

— Трябва да видите панорамата и от терасата! — предложи той, без да сяда в креслото си. Взе подпрения си на масата бастун. Също като хората, свикнали да премятат броеница в ръцете си, така и той не можеше да се успокои, докато не докоснеше бастуна си. Обърна се назад и довърши думите си: — От терасата морето се вижда по-добре. От „Джанкуртаран“ и „Фенер“ чак до „Ялова“ — цялото Мраморно море се е простряло в краката ви!

Посочи с бастуна си креслото пред мен и добави:

— Ако седна тук, ще ви закрия гледката!

— Не, не, моля ви! Заповядайте! Седнете си! Това, за което ще говорим, е по-важно от гледката.

— Добре, но до час трябва да изляза. Нашият ветеринар ми е намерил нова двойка папагали! — обясни ми той с радостно блеснали очи. — Трябва да отида да си ги взема!

— Не се притеснявайте, няма да е дълго, трябва да ви задам само няколко въпроса — отвърнах му аз, а погледът ми се плъзна към металната основа на бастуна му.

Дали следите по тялото на Недждет, както твърдеше Лейля, не бяха точно от този бастун?

Не погледът ми обаче, а думите, които казах, го накараха да стане изведнъж много сериозен.

— Моите момчета май вчера са направили някаква беля — рече той, опитвайки се да омаловажи случката, все едно че ставаше дума за някакво приятелско спречкване по време на мач. — Поступали са се с тези от Дружеството за защита на Истанбул, дошли да окачат плакати тук.

— Не е толкова просто — отговорих му аз, откъсвайки поглед от синевата на морето, за да се взра в землистите очи на Адем. — Ерджан и двама от вашите охранители са ги нападнали с бейзболни бухалки.

Адем, изглежда, схвана, че говори с един по-различен от вчерашния любезен полицейски инспектор Невзат. Поне така ми се стори. Притеснено премести бастуна в лявата си ръка и се опита да защити хората си:

— Ама какво да направят? Ония дошли да окачват плакати на вратата ни. Може би са щели да разбият нещо. Хората от охраната ми са се защитавали.

— Съжалявам, но не е така, Адем бей.

Лицето му стана много сериозно, но аз продължих, все едно не съм забелязал тази промяна.

— Хората ви много преднамерено и планирано са следили микробуса на Дружеството за защита на Истанбул. И то доста преди той да стигне до „Дерсаадет“. Щели са да ги нападнат, дори да не са дошли пред офиса ви.

Меденият ни месец беше свършил. Той сбърчи червеникавите си вежди и попита:

— А вие откъде знаете всичко това? — Гледаше ме някак си обвинително: — Надявам се, не сте достигнали до това убеждение само на основата на клеветите на оня левичар Намък?

Личеше си, че за разлика от вчера, днес Адем беше доста изнервен. Бурни ветрове бяха отвели непоклатимото му спокойствие. Макар да се опитваше да не го покаже, виждаше се, че снощната случка му се беше отразила.

— Няма никаква връзка с Намък — отвърнах му аз, спокойно облягайки се на стола. — Всъщност благодарение на вас достигнах до тази информация.

Погледна ме неразбиращо, с широко отворени от учудване очи.

— Така ли?

— Точно така. От това, което ми разказахте за Намък Караман. След това поставих лидерите на Дружеството за защита на Истанбул на първо място в списъка на заподозрените. И от снощи започнахме да следим всяка тяхна стъпка. Но се случи нещо странно — докато следяхме колата на дружеството, попаднахме на джипа с вашите хора…

— Ама…

— В тази работа няма „ама“, Адем бей. Всичко се случи точно пред очите ни. Внедрили сте свой агент в Дружеството за защита на Истанбул. Накарали сте го да следи Намък и екипа му — започнах да изброявам аз, ядосано поклащайки глава. — И да ви обърна внимание — престъпление е да се поставяте в ролята на полицията.