Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Част от това беше ми разказал и Джеваз ефенди, но последните й думи ми се сториха доста интересни.

— Макар че османските архитекти, съградили тези великолепни произведения, с лекота са могли да благоустроят и околните пространства. Но обществото, в което са живели, вярванията му, традициите му са ги възпрепятствали. В османско време животът е бил затворен в себе си. Хората са гледали света от двора на джамиите и кюллийетата, не са чувствали нужда от широки пътища, големи площади, паркове и други такива.

Замислих се за парковете по римско време.

— Обаче това не може да се каже за Константинопол, той не е бил такъв.

Погледна ме доброжелателно.

— Много бързо се учите, Невзат бей! — Изведнъж се беше преобразила — пред мен не беше вече онази притеснена за любимия си жена, а уверен в себе си учен. — Прав сте, не е бил такъв. Например на площад „Баязид“ зад нас е бил Теодосиевият форум, свързан на изток с площада при Чемберлиташ, или Константиновата колона, а на запад — с форума „Бовис“, или днешния „Аксарай“. Там, където днес е районът на „Везнеджилер“, някога е бил форумът „Филаделфион“, а в района на днешния „Сарачхане“ е бил форумът „Амастрион“. Там пък, където днес е районът „Султан Ахмед“, е бил огромният Хиподрум, имало е и още един голям площад за народа — „Августион“. Обаче в османски Истанбул не е имало украсени улици, площади театри, статуи, естетизиращи градското пространство. Големите джамии като „Сюлейманийе“ са били местата, където се е събирал народът. Затвореното в себе си общество се е събирало в затворени пространства.

Тези академични познания объркаха ума ми.

— Но нали ми разказахте, че султан Мехмед Фатих отново е благоустроил целия този град? Даже ми говорихте за приликите между Константин и Мехмед.

— Може би неправилно съм се изразила — въздъхна тя, притеснена, че не е била разбрана, и се усмихна. — Фатих действително отново е съградил този град. Защото, когато османците го превзели, той бил в ужасяващо състояние. И Фатих, подобно на Константин, буквално обявил кампания, за да създаде столица от този разрушен и разграбен град. Докарал тук майстори и роби от цялата империя, например от Трабзон преселил пет хиляди семейства. От Одрин, Бурса, Гелиболу и Пловдив извикал гръцки занаятчии. Принудил турци, славяни, евреи, арменци да се преселят в града. Всеки град трябвало да изпрати в Константинийе най-малко по сто майстори и по едно богато семейство. Разбира се, имало и такива, които не искали да го сторят, но никой не посмял да се противопостави на заповедите на Фатих. Започнала огромна благоустройствена дейност. По този начин била създадена съвсем новата османска столица на мястото на източноримския стар, уморен, отчаян град. След Фатих синът му Баязид и внукът му Явуз продължили всичко това, но най-блестящият период на Константинийе е по времето на Сюлейман Великолепни. — Отново погледна към джамията: — И несъмнено най-величественият паметник от онова време е „Сюлейманийе“.

Обърна се към мен, очаквайки да потвърдя правота на думите й.

— Ето затова си бях помислила, че убийците ще оставят шестата си жертва там.

— Не го направиха — притеснено отвърнах аз. — Може и да не са успели да го сторят…

— Защо? Понеже са видели, че сте взели предпазни мерки, затова ли?

— Може би.

Уморените ми очи се впиха в посърналото й от безсънната нощ лице.

— Разбира се, ако, както и вие ни напомнихте, не са я оставили пред джамията „Шехзаде“.

Убийците не бяха оставили нова жертва пред джамията „Шех-заде“. Въпреки че сантиметър по сантиметър аз и хората на Екрем претърсихме джамията в кюллийето на злощастния принц, тюрбетата и всяко кътче в просторната градина, кварталната гимназия „Вефа“ зад джамията, съседния парк, месчита „Бурмалъ“ с преплетеното минаре 191 191 Намира се в квартал „Вефа“ в Истанбул. Според надписа на входа е направен през 1540 г. Наречен е „преплетен“ заради вдлъбнатите спираловидни канелюри по минарето си. — Б.пр. , не открихме нито труп, нито срещнахме някой съмнителен. Въздъхнах дълбоко и с облекчение влязох в колата. Ясно беше, че разговорът ни с Адем Йездан е неизбежен. Имаше два начина за това — или направо да го задържим, или както вчера, да направим приятелска визита на негова територия. Ако попитах Али, щеше да каже веднага да го хващаме и да го разпитваме. Но това никак нямаше да е разумно. Сторехме ли го — всичките му мазни адвокати щяха да се струпат в управлението. Освен това депутатът, избран от неговия племенен клан 192 192 Все още в Източна и Югоизточна Турция е запазена родово-племенната структура и по тази причина е силна връзката между клановете и политиката. — Б.пр. веднага щеше да звънне на министъра на вътрешните работи и да му търси сметка защо един толкова уважаван бизнесмен, чиято единствена грижа е да служи на страната и народа си, е подложен на полицейска грубост. А вътрешният министър щеше да звънне на директора по сигурността на Истанбул, той пък, без да губи време, щеше потърси сметка на нашия шеф Мюмтаз защо този резил продължава още, настоявайки незабавно да бъде прекратен. И естествено, нашият шеф ще заповяда веднага да го освободят. И Адем Йездан, свободен като птичка, щеше да си се прибере обратно в „Дерсаадет“. И най-вероятно никога повече нямаше да разговаря с нас. Дали пък нямаше да е най-разумно, след като, така или иначе, съм в района му, да взема лично аз да посетя тоя Адем? Я да видим, дали беше вече в офиса на фирмата си! Но аз нямах телефона му в себе си и потърсих Али, надявайки се вече да се е събудил. Вдигна ми на второто позвъняване, но гласът му беше още дрезгав и дебел, издаващ, че не си е доспал. Попитах го за телефона на Адем Йездан и той тутакси заговори припряно: