Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Казаното от нея съвпадаше едно към едно със сценария, който преди няколко часа ми разказа Намък. Според него изпадналият в паника от подновяването на делото Адем Йездан убиваше всеки, който би могъл да знае нещо за незаконните му дела. И за да прехвърли вината върху Дружеството за защита на Истанбул, слагаше монети в ръцете на жертвите си и ги оставяше на важни исторически места. Недждет беше първата му жертва. Лейля нямаше да каже, естествено, но бе възможно двамата да бяха разработили предварително този сценарий. Затова директно я попитах за това, което тя премълчаваше или не можеше да каже открито:

— Значи, според вас Адем първо е заплашил Недждет, а след това го е убил, така ли?

— Не знам. Исках само да споделя това с вас, след като снощи се сетих за тези подробности. Мислех си, че може да са полезни за разследването ви.

— Благодаря ви, наистина, това са важни сведения и макар в момента да не изглеждат много свързани, разказаното от вас ще придобие друг смисъл, когато допълним останалите части на картината, и несъмнено ще е от голяма полза.

Изглеждаше съвсем отчаяна и ми се стори, че ще се разплаче, но не го направи. Само извърна поглед към джамията — може би най-внушителният и красив молитвен дом, запазващ османския силует на града. Разглеждаше едно по едно, сякаш се страхуваше да не ги нарани и с поглед дори, малките и големите сребърни куполи, каменните кулички, изящните арки, фино изработените чудни минарета, прозорците по стените, които те караха да затаиш дъх. Внезапно се обърна към мен и със странно изражение в очите ме попита:

— Вие не сте дошли тук на разходка, нали?

— Не — отвърнах аз, опитвайки се да скрия усмивката си. — Вие не изказахте някакво предположение, но ние си помислихме, че шестата жертва ще бъде оставена пред „Сюлейманийе“.

Засрамено прошепна:

— Не исках да съм причина нито за собственото си, нито за вашето разочарование. Но и аз си мислех, че последната жертва ще бъде оставена тук. Имаше три вероятности — джамиите „Сюлейманийе“, „Баязид“, „Шехзаде“.

— „Шехзаде“ важна джамия ли е?

Изобщо не ми беше минало през ум за нея! Може, докато ние пазехме периметъра пред двете кюллийета, убийците преспокойно да са оставили следващата си жертва там.

— Важен паметник ли е тази джамия — „Шехзаде“? — разтревожено повторих въпроса си аз.

— Как да не е? — гласът й прозвуча малко надменно. — Синан казва за нея, че е от времето на чиракуването му, но е едно от основните му творения. Сюлейман Великолепни я е направил за рано починалия си син Мехмед. Всъщност кюллийето е било започнато още преди смъртта на принца. Така че вероятно то е било строено за самия Сюлейман. Но след смъртта на сина му било наречено на името на принца.

— Трябва да е поне толкова важен паметник, колкото и „Сюлейманийе“ — вече сериозно се бях притеснил аз и усетих, че повишавам тон. — След като и Синан е казал, че е „чирашко произведение“ — изрекох още по-високо.

Изглежда, усети, че е проявила грубост, и смекчи тона си:

— Разбира се, „Сюлейманийе“ е по-различна — каза тя, но все още звучаха назидателни нотки в гласа й. — Вярно, че Синан нарича това свое прекрасно творение „ученическо“, „калфаджийско“, но не я подценявайте, нали ви казвам…

Нямаше да я пренебрегнем, разбира се, но каквото имаше да става, вече бе станало. Нищо друго не ми оставаше, освен да се моля убийците да не са се появявали там снощи.

— Прав сте, „Сюлейманийе“ е наистина уникална.

Видя, че замълчах замислено, и сигурно реши, че думите й са ме обидили, затова поиска да се реваншира. Посочи към великолепното творение на Синан и рече:

— Това е едно архитектурно и инженерно чудо. „Сюлейманийе“ е паметник, символизиращ османското величие. Нали знаете — четирите минарета показват, че Сюлейман е четвъртият султан, управлявал в Истанбул. — Приведе глава и се загледа в изящните минарета, извисили се в съвършената синева на небето. — Виждате ли, те имат общо десет шерефета 189 189 Шерефе е вид балкон на минарето, откъдето се чете призивът за молитвата. — Б.пр. . Прилепените до джамията минарета са с по три шерефета, а онези в средата на двора — с по две.

Известно време помълча, докато с възхита гледаше минаретата.

— Това тук не е само джамия, има медресе, библиотека, начално училище, болница, имарет 190 190 Имаретите са благотворителни институции, широко разпространени в османската държава, в които се раздавала безплатна храна на бедни, поклонници, дервиши и др. Имаретите обикновено са част от вакъфски комплекс или дервишко теке. — Б.пр. , място за гости, с една думи, цял жилищен комплекс. Кюллийетата като „Сюлейманийе“ са били като малки архитектурни острови насред османския град. Те същевременно отразяват и световъзприемането на Османците — например грижливо изградената джамия и сградите вътре в очертанията на комплекса са изработени с изключително старание, но обкръжаващите ги пространства са оставяни така, без да бъдат оформяни специално. Архитектът бил отговорен само за постройките в рамките на кюллийето.