Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Не, вие го казахте.

— А, не, аз не съм казвал подобно нещо, а само, че жертвите са свързани със строителството в квартал „Султан Ахмед“ — стрелнах аз с недоверчив поглед Намък. — Ако има нещо, което знаете, моля, не го крийте!

Въодушевлението му изведнъж секна.

— Не крия нищо, господин главен инспектор… Не съм сигурен, че жертвите са измежду свързаните с делото хора. Обаче няма да се учудя ни най-малко, ако се окаже вярно. Това се опитвам да обясня и на вас. Ако тези петима души са свързани с делото, ако показанията, които са щели да дадат, са били важни, възможно е Адем Йездан да ги е премахнал и да е намислил да стовари вината върху нас. И всичките тези препратки към владетели, монети, исторически паметници може да са нарочно инсценирани ритуали, за да насочат вниманието ви върху нас.

Не беше невъзможно. И сигурно си струваше да се помисли върху това. Но не ми вършеше никаква работа да го показвам сега. Беззвучно се засмях.

— Защо се смеете?

Престорих се, че едва се сдържам.

— Извинете ме, извинете ме.

— Не разбирам, нещо много смешно ли казах?

— Не, не е за това, което казахте — отвърнах аз, уж овладял смеха си. — А защото съвсем същите неща каза за вас и Адем Йездан. Разбира се, не едно към едно. Но беше толкова сигурен, че вие сте убиецът, колкото и в това, че името му е Адем.

— Долен негодник! — изруга Намък. — Той е истинският убиец!

— Имаше интересни версии всъщност — прозвуча гласът ми по такъв начин, че и самият аз се учудих. — Според него извършените от вас убийства нямали никаква връзка с историята на града…

— Аз не съм извършил никакво престъпление — прекъсна ме Намък.

— Според Адем Йездан, той така твърди, сте ги извършили от ревност.

— От ревност?!

— Така каза. Уж Лейля е искала да се разделите и е мислела да се върне отново при Недждет.

— Тоя мръсник! — избухна отново Намък. — И долен лъжец!

— Даже един ден останала в къщата на Недждет и Адем, като дошъл на сутринта, ги видял и двамата по пижами.

От гняв лицето му се беше издължило, една вена на слепоочието му беше започнала да пулсира.

— Негодник! Какви ги измисля само!

— Кое не е истина?

— Вярно е, че се скарахме с Лейля! Но не защото щяла да ме изоставя — каза той, задъхвайки се от гняв, и пое дълбоко въздух, преди да продължи. — Това не са неща за разказване… Тия са пълни безсрамници, посягат вече и към личния ни живот…

— Извинете, не искам да се бъркам в интимните ви отношения, но се налага заради разследването да ви попитам…

— Знам, знам. Да ви кажа, Невзат бей, Лейля винаги е била по-взискателна към любовта ни от мен. Не защото я обичам по-малко, тези неща не се мерят, но да кажем, че Лейля започна връзката ни. И тя е, която трепери над мен. Понякога това може и да е доста досадно. Затова се и скарахме. Тя преживя голяма травма заради Недждет, който я мамеше с младата си секретарка. И недоверието й в мъжете нарасна. Ревнуваше ме буквално от всички. Каквото и да направех, не можех да предотвратя това нейно чувство. Една вечер бяхме останали с една млада учителка в дружеството, двамата имахме разни неща за вършене и се бяхме задълбочили всеки в своите дела. После си направихме чай и се разприказвахме… — Сигурно забеляза многозначителното ми изражение и натърти: — Повярвайте ми, не съм лъгал Лейля. Не бих могъл да причиня това на една жена, която вече е била наранена. Както и да е. Онази вечер Лейля беше дошла да ме вземе и като ме видя да си приказвам с младата учителка, направо побесня. Без нищо да попита, без да се опита да разбере, се нахвърли да ме обвинява. Вече минаваше полунощ, бях уморен и търпението ми се беше изчерпало. Аз също малко грубовато й отвърнах. И вижте какво стана! Грабна чантата си и изскочи на улицата! Така се бях изнервил, че не тръгнах да я догонвам. Защото направи такава детинщина! Обикаляла като луда по улиците, после отишла в един бар на „Бейоглу“ с някакви колеги от университета, които срещнала случайно. В същото заведение бил и Недждет. Като видял колко е разстроена, веднага се нахвърлил като лешояд! Лейля не му отказала да пийнат по нещо, но не му казала защо е в това състояние. После така се напила, че не можела да се държи на краката си. И Недждет я завел у тях. Ето това е случката, за която ви е разправял и Адем Йездан, негодникът му с негодник! Бил ги видял по пижами! Естествено, и Лейля го е видяла. И веднага разбрала, че е сгрешила, тръгнала си моментално, дори без да остане за закуска. И първо дойде при мен, извини ми се и ми разказа за случилото се. Защото много добре знаеше, че тия гадняри ще изфабрикуват някоя клюка. Нали виждате какво ви е разказал на вас!