Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Потърка с ръка челото си, сякаш искаше да си припомни дали е видял някой непознат да се мотае около къщата. Но нямаше как да си представи някого, който не съществуваше.

— Може да ви е направило впечатление, но да не сте разбрали, че са нашите хора — те много добре умеят да се прикриват.

— Не мога да си спомня… Наистина, доста добре трябва да са се скрили!

— Както и да е. Какво ще пиете? Да ви предложа нещо?

Нито благодари, нито отказа, като че ли изобщо не беше чул въпроса ми. Само най-накрая, потъпквайки всяко уважение към домакина и всяка деликатност, изстреля въпроса, който безмилостно човъркаше ума му:

— Вие изобщо ли не се усъмнихте в нас, Невзат бей?

— Усъмних се. И вие на мое място щяхте да го направите.

Дори за миг не отмести поглед от лицето ми.

— Защо?

— Защото и вие, и убийците имате една и съща цел. Не ме гледайте толкова учудено. Лейля ханъм ми говореше за това, как почти всички жертви са свързани със строителството в Историческия полуостров. Всички са били в комисията на вещите лица. Само третата жертва, Шадан Дуруджа, не е бил свързан с това…

Огромно омерзение се изписа върху лицето му.

— Шадан Дуруджа е от хората на Адем Йездан. Неговият човек в медиите. Единственият журналист, възхваляващ безобразията му… И за това получаваше много пари от Адем.

— И вие се отвращавате от него. Сигурен съм, че недолюбвате и останалите жертви, например последния убит, Фазлъ Гюмюш…

— Да, и той е един пълен негодник — продължи Намък със същата неприязън в гласа си. — Точно в неговия кметски мандат историческият град беше най-съсипан. Петима изгубиха живота си заради издадените от него строителни разрешителни. В онова съдебно дело и той беше съден заедно с Адем Йездан. Послужиха си с всякакви трикове, успяха да въздействат на съда и съдиите издадоха оправдателна присъда. Но ние не се предадохме и отнесохме делото в Касационния съд. Решението на първата инстанция беше отменено и сега отново ще се разглежда. Това беше и причината да окачим плаката си — началото на новия процес. Този път няма да дадем възможност на Адем Йездан да прикрие истинското си лице…

Непременно трябваше да узнаем всичко по съществото на делото, за което днес ни разказваше и Лейля Баркън.

— Това, което исках да кажа, е абсолютно същото — опитах се аз да не задълбавам в тази тема, — че почти всеки един от жертвите е участвал в плячкосването на историческата част на града. А вашето дружество е срещу това ограбване, но и срещу онези, които го вършат.

Присви очи и задъвка провисналия си мустак.

— А какво ще кажете, ако някой се опитва да стовари вината за тези престъпления върху нас?

— Моля ви, нима дружеството ви е чак толкова значително?

Разбира се, че щеше да отговори утвърдително, дори очаквах да ми се ядоса, но не го направи.

— Прав сте, все още не сме чак толкова влиятелни — каза той, запремигвайки начесто, но после отново впери поглед в мен. — Да кажем, че в цялата тази работа има забъркан някой, комуто никак не се харесва подновяването на делото, защото се страхува да не би участниците в него да кажат истината.

— За Адем Йездан ли говорите?

— Да — решително отвърна той. — Точно за този негодник става въпрос. Способен е на всичко, за да се отърве.

Намък обвини в убийство бизнесмена в туристическия бранш със същата лекота, с която Адем беше обвинил самия него.

— Добре, но защо той да се плаши от преразглеждане на делото?

— Изгуби ли това дело, не само племенниците му ще отидат в затвора, но самият той ще загуби трилиони.

Да, нещата малко по малко се изясняваха, или пък Намък се стремеше да прехвърли подозренията от себе си към Адем Йездан.

— Как така племенниците му ще попаднат в затвора?

— Защото „Дерсаадет“ е анонимно дружество, а Адем Йездан е човекът в сянка. От правна гледна точка не носи никаква отговорност. Ако по време на делото фирмата „Дерсаадет“ бъде призната за виновна, най-много да затворят младите му племенници от Хакяри, чиято най-голяма цел в живота е да са предани на чичо си.

Така значи — „Дерсаадет“ било анонимно дружество! Затова Зейнеб не е успяла да открие нищо по делото за Адем Йездан, защото то не е било срещу самия него, а срещу дружеството! Било е заведено срещу управителите на „Дерсаадет“!

— Затова замесените в делото ги избиват един по един…

Възелът започна да се разплита.

— Момент, момент… казвате, че всички жертви са свързани с делото, така ли?