Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Думите ми бяха убедителни, но не предизвикаха нищо друго, освен още по-голямо объркване и смущение. Нямахме право обаче да се отчайваме и продължихме да търсим някакъв изход, отново вперили поглед в картата, взирайки се в кюллийетата „Баязид“ и „Сюлейманийе“.

— Защо не поставим под наблюдение този хирург? — прокънтя внезапно гласът на изнервения до крайност и нетърпелив Али, отеквайки в стените на лабораторията. — Да нахлуем в дружеството им, да конфискуваме микробуса им…

— И ако не намерим доказателства, тогава какво? — За разлика от младия ни колега, Зейнеб изглеждаше безкрайно спокойна. Тя също беше не по-малко нервна от Али, но успяваше да запази хладнокръвие. — И ако и техният бус като оня на Йомер излезе чист?

Наистина, напълно ги бях забравил тези братя мюсюлмани, препитаващи се с касапницата си.

— Какво стана с Йомер и братята му?

— Тази сутрин са ги откарали в прокуратурата, шефе. Там ще им вземат показанията и ще ги освободят.

Същия резултат можеше да имаме и с Намък Караман и другарите му. Ако екипът на Дружеството за защита на Истанбул извършваше престъпленията, бях повече от сигурен, че нямаше да оставят нито едно доказателство — било в офиса си, било в микробуса. Би било ужасно глупаво толкова професионално действащ екип да остави каквато и да било следа около себе си.

— Тогава — помъчих се да овладея положението аз — ще наблюдаваме най-важните ни заподозрени — хирурга Намък и приятелите му. Но този път трябва да го направим като хората. Иначе ще си имаме ядове с прокуратурата. И никога повече няма да получим от тях разрешение за обиск. Затова не трябва да пропускаме и най-малкото раздвижване на Намък и екипа му. Ако те са убийците, сигурен съм, че непрекъснато ни наблюдават.

— И да пропуснат нещо, Лейля Баркън го допълва — промърмори Али. — Направи ли ви впечатление, господин главен инспектор, че докато мигнем, и шокът й от гледката на отрязаната глава премина? И още нещо — не прие като лична заплаха, че бяха изпратили пакета до нея.

Виж, това не го бях помислил. Вярно, би трябвало да се уплаши. Ако си получил някакво заплашително послание, би трябвало да се обърнеш за защита към нас, към полицията. Да помолиш да те пазят.

— Затова казвам, Али, че този път трябва да сме по-бдителни. Да сме подготвени за всичко. Вече нищо не бива да оставяме на случайността. Ако не още тази нощ, утре отново ще се задействат. Възможно е и вече да са го направили — да са отвлекли поредната си жертва и да са я убили. Така или иначе, все някъде ще трябва да оставят трупа. — Посочих двете султански джамии. — Вероятно е до някоя от тези две джамии. — И двамата мълчаливо ме слушаха. — Затова, като още една предпазна мярка, трябва тази нощ да обградим и двете джамии — „Баязид“ и „Сюлейманийе“, в плътен обръч, който обаче да не се забелязва и да не бие на очи. — Погледнах Зейнеб, преди да продължа: — Но това не е достатъчно. Може и да грешим по отношение на Намък. Лейля Баркън спомена за някакво дело, в което са били съдени Адем Йездан и бившият заместник-кмет Фазлъ Гюмюш.

— В досието на Адем Йездан нямаше такава информация — изчерви се Зейнеб. — Да не би жената да лъже?

— Възможно е, но вземи да проучиш отново нещата. Ако такова дело е било заведено, искам да имам най-вече списъка с вещите лица.

— Веднага ще проуча, шефе.

Сети се още нещо и се обърна към Али:

— Али, онзи човек от общината, с когото се срещахме…

— Ниязи ли? Колегата на Мукаддер Кънаджъ?

— Да, същият. Изпратил ти е някакъв плик. Понеже те нямаше в стаята, донесоха го на мен. Ниязи им наредил непременно да го предадат на инспектор Али. Та едва го измъкнах от ръцете им.

— Трябва да е списъкът с вещите лица — развълнувано изрече Али.

Нямаше и следа от отчаяното му изражение отпреди малко, лицето му отново засия и в черните му очи просветнаха искрите на надеждата.

— Точно така, списъкът на вещите лица е — потвърди Зейнеб, но гласът й не звучеше толкова радостно като на Али. Спря изпълнения си с притеснение поглед върху мен и рече: — Но има толкова много хора, толкова много имена в него, та не можах да достигна до някакъв резултат, господин главен инспектор…

— Не фигурира ли в списъка и някой от жертвите?

— Ами да — Недждет Денизел, представителят на общината Мукаддер Кънаджъ и оставеният пред „Ая София“ архитект Теоман Аккан. Имената на тримата са в списъка. Не съм сигурна, но вероятно и името на бившия заместник-кмет ще е в него. Но не са били в една и съща комисия, всеки един от тях е бил в различна.