Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

В този момент всички се бяхме вторачили в историческите паметници върху картата и обсъждахме къде ще бъде оставена шестата жертва.

— И аз мисля като Джеваз ефенди — продължи Зейнеб. Дългата линийка в ръката й все още сочеше към джамията „Сюлейманийе“. — Ще оставят новата си жертва при най-величествения молитвен дом, издигнат по волята на най-силния след Фатих владетел — Сюлейман Великолепни, тоест при джамията „Сюлейманийе“.

— Но между Фатих и Сюлейман Законодателя има още двама силни султани — обадих се аз, навеждайки се напред, за да облекча болката в гърба си, която още ме мъчеше. — Внукът на Фатих от сина му Баязид ІІ, султан Селим І Явуз. Освен това има и кюллийета. Да оставим настрана факта, че ръцете на последния убит Фазлъ Гюмюш сочат в обратната посока, убийците спокойно биха могли да изберат за място на новата си жертва и кюллийето на Баязид.

Зейнеб не ми възрази. И как би могла, когато убийците за четири дни бяха стигнали от основателя на Византион крал Визас до Константинийе, обявен за столица на османците от султан Мехмед Фатих? Грубо пресметнато, за няколко дни бяха направили две хилядолетно пътуване във времето. Кой знае какъв щеше да е следващият им ход.

— Сетих се нещо друго — развълнувано се намеси Али. — Нещо, за което не бяхме помислили…

Докато ние със Зейнеб разследвахме обезглавеното тяло на бившия заместник-кмет Фазлъ Гюмюш, той беше отишъл до куриерската фирма да разпита за изпращача на пощенската пратка с главата на жертвата. Получените от него описания бяха същите, като нашите — брадатият мъж дал някаква лична карта на служителя във фирмата, но тя се оказала на втората жертва — на Мукаддер Кънаджъ.

— Нещо, за което не се бяхме сетили — втурна се към картата върху стената Али, който дотогава стърчеше пред прозореца. — Или сме се заблудили, или убийците не действат на исторически, а на географски принцип.

За какво говореше това момче?

— Истанбул е построен върху седем хълма, нали така? — поясни той, с бързи крачки стигна пред картата и заби пръст в клюна на орела, на който приличаше изображението на Историческия полуостров.

— Сега да видим Сарайбурну кой по ред хълм е?

— Първият хълм. Разбира се, там е не само Сарайбурну, но там са и дворецът „Топкапъ“, „Ая София“, „Султан Ахмед“…

Макар думите ми леко да го объркаха, той продължи разпалено да обяснява:

— Да, първият хълм. А „Чемберлиташ“? — попита пак той, докосвайки с пръст картинката на Константиновата колона.

— Там е вторият хълм.

Пое дълбоко дъх. Мургавото му лице засия от задоволство.

— Вторият хълм, нали така, шефе? Такаааа.

И аз като Зейнеб не откъсвах поглед от него, любопитен докъде щеше да стигне, леко помръдвайки рамене, за да облекча болката в гърба си.

— Ами „Сюлейманийе“?

Поизправих се с надеждата, че ако съм прав, по-малко ще ме боли.

— Не е само „Сюлейманийе“, Али, на хълма е и площад „Баязид“. А джамията „Фатих“ е построена на четвъртия хълм — побързах да му кажа, преди да ме е прекъснал.

— Точно това искам да кажа и аз — съгласи се Али. — Ако убийците просто оставят жертвите си на всеки от хълмовете, и в такъв случай нито владетелите, нито монетите имат някакво значение. И ако са ги слагали, само и само да ни поведат по лъжлива следа…

Де да беше така, тогава най-малкото щяхме да знаем кога ще престанат убийствата. И което бе по-важно — щяхме да завардим престъпниците на мястото, на което щяха да сложат следващия труп. Много жалко наистина, че в тезата на помощника ми имаше доста пукнатини.

— Всичко това звучи добре, но Али, Златната порта не е на нито един от тези хълмове.

На лицето му се появи дълбоко разочарование, като на учен, чиято хипотеза, в правотата на която е вярвал, се е оказала погрешна.

— Не е ли?

— Не е — отвърнах аз, взех линията от ръцете на Зейнеб и посочих с нея джамията „Селим Явуз“. — Тук, да кажем, е петият хълм. — Тръгнах нагоре с показалката и стигнах до джамията „Михримах султан“ в Едирнекапъ. — А тук е шестият хълм, най-високият. — Слязох с линийката по-надолу и спрях в „Джеррахпаша“, преди още да стигна до „Саматия“. — А ето тук е седмият хълм — казах аз и замълчах, давайки му време да осмисли ситуацията. — Сега, според твоето предположение, не е много логично убийците да са оставили три трупа на един и същи хълм, но са го направили — в Сарайбурну, „Ая София“ и „Топкапъ“. Но не е само това, разбира се. Разчленяването на две части на единия труп също противоречи на тезата ти. Но така са направили. Оставили са тялото на бившия заместник-кмет във „Фатих“, тоест — на четвърти хълм, а главата му са изпратили на първия хълм. И най-важното, както казах и преди, е, че са оставили четвъртата си жертва при Златната порта.