Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Това ми разказа на мен Садък ходжа. Някои хора вярват, че също като тялото на Еюб ел Енсари и това на Фатих не е изтляло, а се е мумифицирало, и според нашия ходжа именно негово е било откритото недокоснато и напълно запазено в криптата. И всъщност тъкмо затова набързо са затворили и криптата, и стълбата, и гробницата. Султан Абдулхамид най-строго предупредил началника на пожарната Мехмед паша на никого да не издава това. Но човешката природа е такава, че той не издържал да пази тайната в себе си и при едно приятелско събиране разказал на сътрапезниците си за видяното. И така историята се разнесла и попаднала и в историческите документи. Разбира се, някои повярвали, други сметнали историята за градска легенда, но странното е, че мястото, за което казали, че са открили ковчега, се пада точно под нашия минбар. Веднага попитах самия Садък ходжа да не би да е грешка, да не би да се залъгваме с една легенда, но той сложи дланта си върху моята и ме погледна право в очите. „Отначало и аз се усъмних — прошепна тихо той. — Но ти си го видял да кланя намаз точно пред минбара, и аз вече съм сигурен, че това е истина.“ Ходжата крачка по крачка пресметна, че гробът на великия султан е точно под мястото, където и аз съм го видял.

Докато ни разказваше това, очите на Джеваз ефенди се изпълниха с влага и две сълзи се стекоха по страните му. Не изказах съмненията си на глас, за да не го оскърбя. Но онова, което всъщност исках да разбера, бе къде биха оставили убийците следващите си жертви.

— Джеваз ефенди, в този вид джамии… — направих опит да го попитам аз, но той ме прекъсна.

— Кои джамии? За султанските джамии ли ме питате?

Той употреби арабската дума „селятин“. Бях я чувал, но не можах да си спомня какво означаваше.

Сякаш прочел мислите ми, имамът поясни:

— Това е множественото число на думата „султан“. Тези джамии са правени за султаните и техните съпруги. Всяка има най-малко две минарета. Султанските джамии винаги са кюллийета, комплекси. Първата е тази тук, молитвеният дом на султан Фатих. Те обикновено са отворени по всяко време на деня. Повечето от тях са изградени от трофеите, получени при походите. Обаче султан Ахмед І, който не е участвал в нито един поход, не е сметнал за нередно да построи джамията „Султан Ахмед“.

Всички тези подробности за османските молитвени домове бяха много интересни, но нас ни интересуваше друго — пред коя джамия ще оставят убийците новата си жертва?

— Коя е втората султанска джамия?

Джеваз ефенди отговори, без да се замисли и за секунда:

— Джамията „Баязид“. Направена е от сина на Фатих — Баязид. И тя има кюллийе. Знаете къде се намира, нали? На площад „Баязид“.

Джамията „Баязид“ беше в същата посока, в която сочеха отрязаните ръце на жертвата. Дали пък там не беше мястото, на което щяха да оставят следващия труп? Джеваз ефенди обаче неправилно изтълкува замисления ми вид.

— Но ако ме питате коя е най-красивата сред султанските джамии, разбира се, че отговорът ми ще е: „Сюлейманийе“.

Зейнеб докосна с дългата линийка в ръката си джамията „Сюлейманийе“, извисила се върху най-забележителния хълм на Босфора. Беше разпуснала косите си още в джамията, изглежда, и леко се беше гримирала. Дали защото знаеше, че и Али ще присъства на съвещанието? И така да беше, нищо в държанието й не го издаваше. Гледаше със сериозен вид огромната карта на Историческия полуостров върху стената на тъмната и без прозорци лаборатория и говореше нещо. Вътре зад градските стени върху картата бяха изрисувани и римските, и византийските, и османските дворци, църкви, цистерни, джамии, кюллийета, медресета, чешми, тюрбета, с една дума — бяха нанесени малки картинки на всички значими паметници от всички исторически епохи. Зейнеб беше залепила червени кръгчета по местата, на които бяха открити жертвите, и ги беше номерирала от едно до пет. Вътре в кръгчетата веднага биеха на очи и направените от нея бележки. Достатъчно беше да се приближиш малко — и спокойно можеше да ги разчетеш: 1. Сарайбурну: Храмът на Посейдон, Недждет Денизел, археолог, историк на изкуството, монета на крал Визас. 2. Площад „Чемберлиташ“: Константиновата колона, Мукаддер Кънаджъ, градоустройствен инженер, монета на Константин Велики. 3. Йедикуле: Златната порта, Шадан Дуруджа, журналист, монета на Теодосий ІІ. 4. „Ая София“: музеят „Ая София“, Теоман Аккан, архитект, монета на Юстиниан. Следваше случаят с една жертва и две места: 5. Джамията „Фатих“ и музеят „Топкапъ“: Фазлъ Гюмюш, бивш заместник-кмет, монета на султан Мехмед Фатих.