Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Ела, ела, Невзат! Виж с кого ще те запозная! С Ерджан — с него заедно учихме в академията! Един от легендите в борбата с тероризма. Сигурно си чувал името му. Ерджан Сунгур… А този приятел е…

— Хакан Ямалъ — сам се представи брилянтиненият адвокат. — Юридически съветник на фирмата.

Без да му обръщам внимание, се приближих към бившия полицейски шеф.

— Ерджан Сунгур, Ерджан Сунгур… Да — казах аз, все едно се опитвах да си припомня кой беше. Спрях точно пред него. — Ерджан Сунгур… Вие работите заедно с Адем Йездан, нали?

Ерджан усети вътрешната ми реакция, но се опита да скрие това и рече:

— Прав сте, аз съм ръководителят на охранителна фирма „Звезда и полумесец“.

— И задържаните казаха същото — продължавах да го гледам подозрително и право в лицето. — Феттах и Съддък. Познавате ги, нали?

— Познавам ги — отговори уверено той. — И двамата са наши служители.

— Добре е, че сте искрен в показанията си — отвърнах му аз, потривайки ръце. — Това ще улесни работата ни.

Нещата започнаха да се усложняват и Ерджан заряза играта на благородство.

— Какви показания? — възрази той, избрал да играе с открити карти.

— Вие сте им наредили, на Феттах и Съддък…

Моментално се обърнах към Мюмтаз, без да му дам каквато и да било възможност да се обяснява или да се оправдава.

— Двамата заподозрени, които заловихме в къщата на Недждет, казаха, че там ги е изпратил Ерджан бей.

Усмивката замръзна върху лицето на Мюмтаз. Дали преувеличавах, или наистина положението беше сериозно?

— Не можах да разбера? — най-сетне успя да продума той. Вместо да се обърне първо към мен, отправи поглед към приятеля си Ерджан, но усещайки се, че прави грешка, се извърна към онзи, когото всъщност трябваше да попита — към мен: — Как така? Какво са направили тези хора?

Аз започнах спокойно и подробно да изброявам извършените от тях нарушения:

— Кражба, унищожаване на улики, съпротива на полицията, а може би — и убийство. Един от тях може да е убиецът, спечелил си прозвището Истанбулския касапин.

Директорът на управлението напълно изгуби говор и картина, все едно му беше най-близкият приятел.

— Истанбулския касапин ли?

— Не четете ли вестници, господин директор? Медиите вече наричат така убиеца, извършил трите престъпления — Истанбулския касапин. Оня, който убива жертвите си, като им прерязва гърлата.

За миг настъпи гробна тишина в кабинета на директора. Стана толкова тихо, че чак се чуваше бръмченето на радиотелефоните от съседната стая.

— Момент, момент — възпротиви се Ерджан, усетил, че изпуска положението. — Правите голяма грешка! Феттах и Съддък нямат никаква връзка с убийствата. Вярно е, аз ги пратих в къщата на Недждет…

— Значи, заподозрените казват истината? — натъртих аз, все едно не вярвах на ушите си. — И вие ли сте забъркан в това?

Мургавото лице на Ерджан с неподдържаната му брада потъмня.

— Не съм забъркан в тази работа. Нямам никаква връзка с убийствата. Както и Феттах, и Съддък. Нямаме нищо общо с престъпленията… Слушай, Мюмтаз…

Но Мюмтаз не гледаше колегата си, както преди малко. Доста объркан беше. Усещайки, че се замесва в съмнителни неща, отдавна се беше запитал: „Абе аз какви ги върша?“, и се опитваше да намери отговор на въпроса: „А сега как да се измъкна от това положение?“. Виждайки, че няма да има повече никаква помощ от него, Ерджан отчаяно се обърна към мен:

— Вижте, господин главен инспектор, в голяма грешка сте и аз се опитвам да ви го обясня…

Аз повторих с удоволствие същото, което знаех, все едно не съм чул думите му.

— Разбирам, Ерджан бей, че има нещо странно в цялата работа. Поправете ме, ако греша. Мъжете, които заловихме, казват, че вие сте ги изпратили там…

Бившият полицай със скъпите обувки неспокойно се раздвижи в креслото.

— Съгласен съм, да, аз ги изпратих в къщата на Недждет — прекъсна ме той още преди да съм свършил. — Но не за да крадат. Няма налице такова престъпление…

С широко отворени от учудване очи, все едно съм се сблъскал с нещо, което не е за вярване, го попитах пак:

— Как така няма престъпление? Вижте, пак ви повтарям… Хванахме хората ви в къщата на жертвата Недждет Денизел. С готови за стрелба оръжия. Отгоре на това те не скриха, че са проникнали в къщата с цел грабеж…

Думите ми оказаха въздействие не толкова върху бившия полицейски началник, колкото върху директора на нашето управление. Мюмтаз скочи от стола, все едно под него се беше запалил огън. Толкова обвинения бяха отправени към бившия му колега, че вече не можеше да седи спокойно до него. За да скрие обзелата го паника, ме подкани: