Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Защо не седнеш, Невзат? — посочи той към празния стол, от който току-що беше станал. — Сядай на моето място!

— Не се безпокойте, господин директор, добре съм си и така. Вие си стойте до приятеля си.

Или не разбра, или се престори, че не схвана намека ми.

— Не — рече той, заемайки централното място на масата, — това, изглежда, е доста объркан въпрос, сядай и да поговорим спокойно.

Най-сетне беше разбрал! След като истината се стовари върху главата му… Усети, че разследването стига до критична точка, спомни си поговорката „душата ми е по-мила от всичко друго“ и смени плочата. Това, естествено, стопи тутакси приповдигнатото настроение на гостите му. Тревожни облаци покриха сияещото допреди малко лице на адвоката в тъмносиния костюм, той се смали, устните му се свиха и заприличаха на точица. Но не би било вярно, ако кажем, че напълно се бяха сринали. Доколкото разбирах, бившият шеф на полицията не беше от тия, дето толкова лесно се предават. Обърна се към директора, опитвайки се да скрие раздразнението си:

— Мюмтаз, нека ти разкажа какво се случи, не ми дадохте възможност да ви обясня.

— Иска ли питане, Ерджан бей? Ще трябва да ни разкажеш всичко, което искаме от теб. Както знаеш от предишната си професия, ние винаги уважаваме искрените признания.

Като чу думичката „признания“, бившият полицай отново недоумяващо смръщи вежди и се приготви да възрази, но Мюмтаз не му даде тази възможност.

— Да, Ерджан, добре ще е да ни разкажеш.

С портрета на Ататюрк зад себе си, турското знаме отдясно и флага на полицейското управление от лявата страна, Мюмтаз изведнъж отново се превърна в строгия директор на полицията, какъвто си и беше.

— Ти не ми каза това, обаче наистина има нещо съмнително, така че разкажи сега да видим каква е била тази работа?

— Недей така, Мюмтаз! Нищо съмнително няма.

— Как да няма? — този път почти му се сопна Мюмтаз. — Двама от твоите хора влизат в дома на убит човек въоръжени… и отгоре на това заявяват в показанията си, че са дошли да крадат…

— Има и оказана съпротива на полицията, господин директор — вметнах аз съвсем сериозно. — За малко да влязат във въоръжена престрелка с нашите…

— А ти казваш, че нямало нищо съмнително, Ерджан? — възрази остро Мюмтаз, който напълно бе лапнал въдицата и сега нямаше спиране. — Какво още е трябвало да стане? Да ги хванем на местопрестъплението, като прерязват гърлата на жертвите ли?

Ерджан започна да се поти от напрежение, че беше разбран неправилно.

— Какво говориш, Мюмтаз? Какъв нож, какви убийства? Не ме ли познаваш?

Мюмтаз се наведе, подпирайки се на дланите си, намерил верния подход.

— Познавам те, разбира се, че те познавам, Ерджан. Но сега в моргата лежат три трупа, а ние имаме двама заподозрени. Двама души, работещи в твоята фирма.

— Но — опита се да се намеси мълчалият от момента на влизането ми адвокат — оръжията и на двамата са с разрешително. Регистрацията е на дружество „Звезда и полумесец“. И са на негова отговорност.

Мюмтаз преди мен изстреля нужния въпрос в лъскавото лице на адвоката:

— Значи, като няма къде да ги оставят във фирмата, могат да си ги носят, като си отиват у дома…

— На същия адрес като Недждет Денизел ли са записани и двамата?

Адвокатът разбра, че колкото повече говореше, толкова повече щеше да затъва.

— Не, естествено, че не са на този адрес…

— Тогава не приказвайте празни приказки. Хората ви са извършили откровено престъпление…

— Но — опита се да възрази адвокатът.

— Достатъчно, Хакан! — рязко го прекъсна Ерджан. — Остави аз да обясня — каза той. Усмихваше ни се приятелски. — Нали и аз съм полицай, така де! Ние по-добре разбираме езика си. Директор Мюмтаз, главен инспектор Невзат, ако ми позволите няколко минути да говоря, ще ви разкажа всичко, което се случи.

Не възразихме — нито Мюмтаз, нито аз. Всъщност бях доста любопитен какво щеше да ни каже Ерджан. Кой беше всъщност този Адем Йездан? Какво точно е правел Недждет за него?

— Адем Йездан — започна Ерджан, все едно четеше мислите ми, — е големият син на един клан от Хаккяри. Има девет села, ни повече, ни по-малко. Сигурно вече сте проучили тези неща. Семейството му се е замесило в някои мръсни дела…

— Какви? — раздразнено го попита Мюмтаз. Явно бях постигнал целта си — доста беше започнал да се съмнява в стария си приятел. — С тероризъм 145 145 Имат се предвид активистите на Кюрдската работническа партия (ПКК), тъй като районът е населен с кюрди, които биха ги подкрепили. — Б.пр. ли се е забъркало? — попита, свивайки вежди.