Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Какъв ти тероризъм, скъпи ми Мюмтаз! Семейството му винаги е било с държавата и никога не са допуснали терористи в селата си… Родът е дал стотици защитници на страната. Като казвам „мръсни дела“, имам предвид контрабандата с добитък… такива неща… Гранична зона е, знаеш, от едната страна Иран, от другата — Ирак… Между нас казано, и държавата си е затваряла очите за тия неща. Както и да е. Преди петнайсетина години се преселили в Истанбул. Ако си спомняте, финансовото министерство беше приело един закон за изваждане на парите изпод дюшеците… И те, възползвайки се от тази амнистия на капиталите, са започнали да инвестират парите си в законни сделки.

— Ние това всъщност го знаем — прекъснах го аз, като видях, че разводнява нещата, без да стига до същността. — Вие ни разкажете какви са били връзките между Адем Йездан и Недждет Денизел?

— Ами аз точно това се опитвам да направя, господин главен инспектор… Адем бей иска да отвори в „Султан Ахмед“ най-големия на Балканите бизнес център, който да е вдъхновен от архитектурата и културата на хилядолетните цивилизации на Историческия полуостров. Улиците, магазините, ресторантите, градините ще са вдъхновени от тези различни култури. Аз съм виждал макета — наистина е нещо приказно! Елинският период, римският период, османският период и годините на Републиката — нищо не е пропуснато или забравено… Но този район е първостепенно защитена зона. Адем бей е образован човек, който преди всичко — преди културата, преди историята — уважава законите. И за да не направи нещо грешно, е взел при себе си като съветник и експерт Недждет Денизел. И Недждет му казва кое може и кое не може да се прави в този защитен район.

„Или като крадат някое минаре, в какво трябва да го опаковат?“, мина ми през ума, но сметнах за по-правилно да не споделям засега тази си мисъл с останалите и само попитах:

— Ами нумизматичната колекция на Недждет? Защо Адем Йездан се интересува от нея?

Леко помръдна в стола си, като някой несправедливо обвинен и напълно невинен човек.

— Ето това се опитвам да ви кажа! Нумизматичната колекция не е на Недждет Денизел. Честно казано — има две колекции.

Дали не ни лъжеше тоя човек?

— Две ли?

— Да, две, това искам да разясня от самото начало. Недждет се увличаше по монети от Рим и Източен Рим… а Адем бей — от османските и републиканските.

— Да — отново се опита да се намеси и адвокатът. — Мога да ви покажа колекционерския му сертификат и регистъра на монетите му.

Наведе се и взе скъпата черна кожена чанта между краката му. Леко побутна кафето си, което се беше превърнало в горчива отрова за него от момента, в който бях влязъл в стаята, и сложи чантата си на малката масичка отстрани. Извади два документа и два подвързани тефтера.

— Ето това е документът, удостоверяващ, че Адем Йездан е колекционер, а ето и инвентарната книга на притежаваните от него колекции. Има списък на османските и на републиканските монети. Ето вижте — на Фатих, на Сюлейман Законодателя, на Ахмед ІІІ, от периода на Ататюрк и Иньоню. Списък на всички притежавани от него монети.

Протегнах се и погледнах — изглеждаше, че е така, както казва. Удостоверението беше на името на Адем Йездан.

— А ето това са колекционерските документи на Недждет Денизел и инвентарните списъци — каза той, протягайки ги към мен. — Заповядайте, господин главен инспектор, вижте ги и тях…

Дадох на Мюмтаз документите, които бяха в мен, и взех подадените ми от адвоката. Казваше истината — тези документи се отнасяха за Недждет Денизел. В списъците фигурираха и описания на монетите. Разгледах ги по-внимателно и открих характеристиката на монета със звезда и полумесец. Но не разбрах буквите и цифрите, изписани до това описание. Очите ми потърсиха регистрацията и на монетата от времето на Константин. Да, и тя беше там: „Монета на Константин Велики“. Ако това бяха монетите, оставени при труповете на жертвите, значи, нумизматичната колекция е в ръцете на убийците. Но за да съм сигурен, че са същите, трябваше да покажа този регистър и монетите на Лейля Баркън. Беше ми интересно каква ще е и нейната реакция! Но, разбира се, не казах на никого.

— Защо списъците на Недждет са у вас? — вдигнах поглед от регистъра аз. — И колекцията на Йездан — какво търси тя в къщата на Недждет?

След като се спогледаха за миг, адвокатът Хакан взе да обяснява:

— Беше заведено дело срещу Недждет.

— За контрабанда на монети ли?