Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

— Делото започна по тази причина, но се оказа неоснователно. Било клевета на някакъв си иманяр. Накрая спечелихме делото, аз го водех. Затова и регистрите останаха у мен. Що се отнася до това, че колекцията на Адем е в къщата на Недждет…

— За това ще ви разкажа аз — за втори път прекъсна адвоката Ерджан. — Щяхме да правим изложба. В Париж, в Лувъра, в отдела за древни монети. Недждет трябваше да ги покаже на френски експерти, които щяха да пристигнат тук. Затова взе и монетите на Адем бей, понеже той водеше и кореспонденцията с французите.

Сетих се за тайниците в рамките на гравюрите в къщата на Недждет.

— Недждет е съхранявал монетите си в специални отделения в рамките на картините у дома си. И тези на Адем Йездан ли е пазел там?

— Да — усмихна се Ерджан. — Сам беше взел предпазни мерки. Учен, това си е то. Смяташе, че крадците няма да се сетят да търсят там. Слава на Аллаха, до днес нищо не им се е случило на монетите.

Или не знаеше, че са изчезнали, или лично той ги беше взел, та говореше така.

— До днес ли? Как разбрахте, че монетите са откраднати днес?

Лицето му трепна, както можеше да се очаква, погледна ме с широко отворени очи, както трябваше да бъде, и попита, както трябваше да направи:

— Откраднати ли са? Казвате, че монетите ги няма, така ли?

— При това — всичките, крадецът или крадците не са оставили дори една в тайниците.

Опитният полицай и младият адвокат се спогледаха. Вече се уморих да отгатвам дали поведението им беше искрено, или се преструваха.

— Както и да е. Да оставим кражбата настрана. Вие все още не сте ни казали за какво точно сте изпратили хората си в дома на Недждет?

— Убийците ли са откраднали монетите? — скочи Ерджан, все едно не е чул въпроса ми.

— Възможно е. Или пък търсещите лесна плячка, видели в убийството му сгоден случай…

Веднага схвана намека ми.

— Идеята да се изнесат монетите не беше моя. Нямах намерение да вземам нито тях, нито папагала. Адем бей ни нареди да го направим.

— Как е научил за смъртта на Недждет?

— Аз му съобщих, той е в Москва…

Ерджан потвърди онова, което знаехме. От друга страна, пребиваването на Адем в Москва можеше да е и част от добре обмислен и предварително подготвен план — докато шефът е в чужбина, неговите хора извършват убийството. А той си има алиби: „Ама аз бях в Москва. Как бих могъл да извърша убийството?“. Както и да е, в края на краищата истината все някога щеше да излезе наяве.

— Имате ли врагове? — продължих аз да разпитвам. — Тоест Адем има ли врагове? Или Недждет? Нали заедно са работили? Кои са им били противници?

Погледна ме объркано.

— Врагове ли… Доколкото знам, няма такива. Всичко във фирмата е законно. Адем бей много внимава за това. — Потърка брадата си, все едно наистина се е замислил и се мъчи да си спомни какви врагове би могъл да има шефът му. — Има конкуренти, но всички са уважавани бизнесмени. Ръководители на холдинги, собственици на големи хотели, хора от туризма.

Реших да променя малко въпроса си и го попитах:

— Ами Недждет Денизел? Щом е убит, сигурно е имал врагове, нали така? Да знаете някой? Може да ви е казвал?

През погледа на Ерджан проблеснаха лукави пламъчета.

— Да, има. Един доктор, по-скоро — хирург, любовник на бившата жена на Недждет… Казва се…

— Намък. Намък Караман.

— Значи, знаете! Той е бивш терорист. Ранил е двама полицаи. Веднъж е нападнал и Недждет бей. Сграбчил го за гърлото. Докато ги разтърват, за малко е щял да го убие. Има и някакво дружество. Уж за опазване старините на Истанбул… Всичко е само параван за подривната им дейност. Станал доктор човекът и сега иска, прикривайки се зад организацията, да продължи анархистичната си дейност.

Като видя, че го слушаме мълчаливо, се разпали още повече. Убеждаваше ни по всякакъв начин, че какъв по-добър общ враг биха могли да имат двамата от този бивш левичар, затова сигурно и не можа да отговори на въпроса ми кога е станало това спречкване.

— Моля?

— Питам ви кога Намък Караман е хванал Недждет за гърлото?

— Май че преди два месеца… Защото, като научих за случката, му предложих, ако иска, да идем при Намък и да си поговорим с него. Но той не пожела. Страхуваше се да направи нещо, което щеше да е против бившата му жена Лейля. — Обърна развълнуван поглед към мен, все едно е открил кой е убиецът. — Да, господин главен инспектор, според мен този Намък трябва добре да се проучи. Защото не харесваше Недждет. Да не говорим, че в това дружество има разни младежи, които сляпо му вярват. Може да ги е използвал и тях.