Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

И сега беше същото — атмосферата на това място прекъсна обичайния поток на мислите ми, омагьоса ме и напълно завладя ума ми. Сигурно затова забравих защо съм дошъл тук още от момента, когато стъпих на извисяващата се над земята платформа, под която спокойно плуваха стотици риби, и тръгнах между колоните, поели целия товар на външния свят и цялата тежест на погледите му. Бавно и тихо пристъпвах, сякаш привлечен от някаква тайнствена сила и напълно изгубил себе си. Докато умът ми търсеше отговори на свръхестественото, краката ми като че ли сами се движеха към целта — двата каменни постамента с главите на Медуза под колоните. За мен това беше най-въздействащото място в Цистерната на базиликата — двете глави на Медуза от камък таяха някаква своя тайна магия, която така и никога не можах да разгадая. Векове наред запазили мълчанието си, с отворени докрай очи без зеници, може би спазеха всичките тайни на Истанбул в себе си. При цялата тази загадъчност, витаеща тук, обяснението, че тези цистерни са построени, за да задоволят нуждата от вода на църквата „Ая София“, изглеждаше толкова прозаично и неинтересно. Очите ми останаха вперени в зеленикавите като мъх широко отворени очи на Медуза. В този миг чух гласа на Лейля Баркън:

— Невзат бей, Невзат бей!

В момента, в който отместих поглед от зелените очи на Медуза към пъстрите очи на Лейля, които в полутъмното изглеждаха светлокафяви, напуснах света на фантазиите и преминах в реалността.

— Сякаш бяхте в някакъв друг свят! — усмихна ми се тя. — Видях ви, че слязохте, и ви махнах, но дори не ме забелязахте. Историческите места сигурно доста ви въздействат!

Аз се опитах също да се усмихна.

— Най-вече това тук! — погледът ми обгърна гората от колони. — Това е някакво омагьосващо място.

— Така е. Но и вчера ви намерих в подобно отнесено състояние.

Не я разбрах.

— Припомнете си, вчера вечерта… пред Дикилиташ. — Хвърли ми поглед, сякаш казваше „Не крийте нищо!“. — Да, Невзат бей, така си е — вие обичате историята!

— Според мен всеки жител на този град трябва да я обича! — отвърнах й аз. — Иначе така и няма да разберем ценността на Истанбул.

Изгледа ме многозначително и рече:

— Струва ми се, че в най-скоро време ще ви направим член на Дружеството за защита на Истанбул…

— Защо не? — много сериозно отговорих аз. — Готов съм на всичко, ако ще е от полза за града.

Леко отметна глава назад, сякаш се мъчеше да разбере по-добре казаното от мен:

— Всичко ли?

Гласът й прозвуча иронично, сякаш си играеше игрички с мен. Като ме питаше дали съм готов на всичко, имаше предвид дали съм способен и на убийство, но аз не отстъпих.

— Да, на всичко! Това е уникален град. Но е трудно да се каже, че ние сме достойни за него.

— Ето тук сте много прав!

Играта беше свършила — гласът й прозвуча много-много тъжно. И тя плъзна поглед върху колоните, също като мен преди малко. — Дори това място открихме толкова късно. Цистерните бяха ремонтирани едва през 1987 година, 64 години след като се основа новата ни държава — Републиката.

— И османците ли не са знаели за това място?

— Как биха могли да не го знаят? Години наред са напоявали розите в градините на двореца със събралите се води от цистерните. За пиене те предпочитали течащи, а не застояли води. Цистерните са построени от римляните. А османците, за разлика от тях, са изградили чешми навсякъде из града. Всъщност една от причините римляните да направят цистерните е нуждата от вода при продължителните обсади на столицата. И са били много прави, като знаем колко често това се е случвало.

Макар по-рано да знаех, реших да я попитам, понеже сега не можех да си спомня добре.

— А кой е направил Цистерната на базиликата? Константин ли?

Лейля поклати отрицателно глава.

— Не, Юстиниан 146 146 Юстиниан I Велики (483–565) е император на Източната Римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г. С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска империя в ранносредновековна Византия. — Б.пр. . Друг император, който е направил не по-малко за града от Константин. Говори се, че точно тая цистерна е била изградена за нуждите от вода на църквата „Ая София“.

Посочих с ръка към двете изображения на главата на Медуза и попитах:

— Те имат ли някакъв смисъл? Някакво особено значение? По-различни ли са от останалите паметници?…

Погледна ме замечтано и отвърна:

— Де да имаха такъв смисъл! Мястото щеше да е още по-привлекателно, но за съжаление, нямат такъв тайнствен смисъл… Вероятно са взети от някой езически паметник. За да наложи напълно християнството в страната си, Юстиниан е постъпвал жестоко с езичниците. Забранил им е да работят на държавна служба и да изпращат децата си в училищата. Говори се, че по тази причина е била затворена и Атинската академия — най-значимият интелектуален център по онова време. Тоест императорът е водел един вид война с езичеството 147 147 Юстиниан се намесва в делата на Църквата и преследва и екзекутира манихеи, еретици и езичници. — Б.пр. . Затова пожелал да се премахнат всички статуи, като тези на горгоната Медуза, символизиращи езическите вярвания. Но понеже били функционални, ги използвал в изграждането на цистерните. — Продължи, снишавайки глас, все едно се боеше, че думите й, отекнали в спокойните води, могат да съживят призрака на живелия преди столетия император: — Или може да са пренесени тук от някой римлянин, все още свързан с езическите си вярвания, за да им се покланя тайно.