Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Здесь есть возможность читать онлайн «Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Паметта на Истанбул: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Паметта на Истанбул»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Когато за пръв път излиза през 2010 г., романът „Паметта на Истанбул“ се превръща в чудо за книжния пазар в Турция: само за три седмици са продадени 200 000 екземпляра. Тайната на този небивал успех несъмнено е талантът на Юмит, който с лекота въвлича читателя в интригуващо историко-криминално пътешествие с множество препратки към легенди, митове и факти от миналото на Византион, Константинопол и Истанбул. Полицейският инспектор Невзат разследва седем странни убийства, напомнящи ритуални покушения, извършени в рамките на седем дни. Местопрестъпленията са неизменно емблематични забележителности на магнетичния град, а в дланта на първата жертва е открита древна монета от Византион. Детективът трябва да разгадае мистериозното послание на убиеца, вплетено в нарочно оставените исторически следи. Неочакваната развръзка предизвиква размисъл за това как да бъде опазено несметното културно наследство на Истанбул от посегателствата на днешните му рушители, заличаващи ведно с творенията на миналото и паметта за него. Изкусна смесица от напрегнат криминален сюжет и завладяващата история на един вечен град, „Паметта на Истанбул“ напомня почерка на Дан Браун.
Ахмед Юмит (род. 1960 г.) е сред най-именитите съвременни турски белетристи и поети, изявяващ се и в областта на литературната критика. Той е единственият турски автор на трилъри, преведен на чужди езици. Тиражите на произведенията му се измерват със стотици хиляди, някои от тях са филмирани.

Паметта на Истанбул — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Паметта на Истанбул», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Беше дошло времето да навлезем в темата, която всъщност ме вълнуваше.

— Интересен император е бил този Юстиниан. Но сега нас ни интересува Теодосий, изградил Златната порта. По-точно, Теодосий ІІ, или който и да е там по ред, това вие ще кажете.

Лейля се позасмя.

— Защо се смеете?

— Защото говорите за императора като за някой от вашите заподозрени.

Засрамих се, но не исках да разбере.

— Какво да се прави, Лейля, като не става въпрос за урок по история, а за разследване на убийство.

— Не се засягайте веднага! Всъщност това ми харесва у вас. Както и да е. Носите ли монетите?

— Да — отвърнах аз, оглеждайки се наоколо.

Върху немного широката платформа имаше две жени и един мъж, говорещи на испански. Всъщност и те бяха застинали пред празния каменен взор на Медуза и не бяха в състояние да ни видят, но дори и пред чужденци не исках да обсъждам въпроси, касаещи разследването. Затова я попитах:

— Тук ли искате да ги разгледате? Понеже аз нося и инвентарните колекционерски книги.

— На Недждет ли? — присви очи със съмнение. — Къде сте ги намерили?

— Даде ми ги адвокатът на Адем Йездан. Той водел делото, заведено срещу Недждет.

Думите ми явно бяха прозвучали убедително и я поуспокоиха.

— Ясно. Мога ли да ги видя?

— Разбира се — отговорих аз и отново се огледах наоколо. — Но ви казвам, че ще е по-спокойно, ако отидем в някое кафене… ако има наблизо.

Посочи някъде в тъмнината зад нас.

— Има едно под стълбите на изхода, но е тъмно. Няма да мога да видя нито монетите, нито да прочета описанията в регистъра. — Кимна към една редица дървени пейки на няколко метра от нас, точно под лампите. — Вижте, тук е закътано. Можем да седнем. Повечето от посетителите искат да видят Медуза. Никой няма да ни безпокои тук, а и светлината е достатъчна.

Значи, ще е при Колоната на Маркиан 148 148 Колоната на Маркиан, или на турски Къзташъ, е паметник, построен в Константинопол през 455 г. Той е от червено-сив египетски гранит. Основата е четириъгълна, очертана от четири плочки от бял мрамор. Колоната е направена с коринтски капител, може би основа за статуя на император Маркиан. — Б.пр. във „Фатих“

Червената светлина от лампата беше достатъчна. Настанихме се на дървените скамейки, извадих колекционерския регистър от чантата си и го подадох на Лейля. Забелязах, че докато го слагаше в скута си, очите й се насълзиха, но сега не му беше времето да разгадавам смесените чувства, които изпитваше към починалия си бивш съпруг.

— Виждали ли сте преди това тези регистри? — бързо изстрелях аз въпроса си, за да не допусна каквото и да било разчувстване.

Спря да разлиства страниците и с рязко кимване на главата отрече:

— Не, никога, сега за пръв път ги виждам.

Възможно беше и да е така. Ако Недждет е станал колекционер нумизмат, след като са се разделили вече, Лейля можеше да не знае нищо за регистрите. Извадих от чантата си и монетите на Византион и Константин и съзнателно оставих вътре тази на Теодосий.

— Тези вчера ги видяхте — подадох ги на Лейля аз. — Сега бих искал от вас да проверите дали фигурират в колекционерския му регистър. Аз погледнах, но се боя да не направя погрешна преценка. Все пак и вие да ги прегледате…

— Разбира се — взе тя монетите от ръката ми. — Първо погледна монетата на Византион, след това прелисти страниците на инвентарната книга. — Византион, Византион… да, ето тука е. — Взе да чете написаното в регистъра и едновременно да сравнява надписите върху монетата в ръката си. — Хъъъм, монетата със звездата и полумесеца. Лице — бюст на богинята Хеката, да, ето го. Да видим и задната страна. Надпис „Византион“, да, ето го и него. Звезда и полумесец. АЕ 18 мм, 3,85 грама. — Вдигна глава и ме погледна: — Без съмнение е същата монета.

След това отново се вглъби в регистъра.

— Да видим сега Константиновата монета… Да, ето — аверс: бюст на Константин. — Вдигна монетата към светлината. — Да, лицето е същото, да видим сега и задната страна. Виктория седи отдясно, върху щита, който е на коленете й, има надпис VOT XXX… а в тази част и мястото, където е сечена монетата…

Пак я погледна.

— Да, прав сте, Невзат! И тази монета е от колекцията на Недждет Денизел.

Сега беше моментът да й покажа и третата. Извадих прозрачното найлоново пликче.

— А това е оставената в третата жертва монета.

Взе я в ръцете си и промърмори:

— Ъъъъм, солидус…

— Моля?

Вдигна я към лампата и обясни:

— Това значи, че е златна. Като монетата на Константин. — Изведнъж се развълнува: — Теодосий ІІ… Да, както предположих, не е на Теодосий Велики, а на неговия внук, Теодосий ІІ.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Паметта на Истанбул»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Паметта на Истанбул» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Паметта на Истанбул»

Обсуждение, отзывы о книге «Паметта на Истанбул» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x