Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Дядото Теодосий, внукът Теодосий Еди-кой си… Нямах ни най-малка представа кои са тия императори и какво са извършили. Затова не знаех и какво да кажа, само търпеливо чаках обясненията на директорката на музея.

— Да, ето тук, от лицевата страна е бюстът на Теодосий ІІ… — Погледна отново монетата и замислено продължи: — Ами да, и тази монета е от колекцията на Недждет…

Значи, нумизматичните сбирки на Недждет и Адем бяха в ръцете на убийците. „Дано не избият толкова хора, колкото са монетите в колекциите!“ — мина ми през ума.

— Странното е, че след Константин са избрали Теодосий ІІ — обади се Лейля, все едно си говореше сама на себе си. Обърна се към мен, подаде ми монетата и повиши глас: — Теодосий ІІ не е бил толкова важен за римската история император…

Взех късчето злато и преди да го върна обратно в чантата, попитах:

— Между Константин и Теодосий има голям период от време, нали?

— Теодосий ІІ — веднага ме поправи тя. — Както казах, за разлика от внука си, Теодосий е бил важен император. Затова го наричат и Теодосий Велики. Последният владетел на неразделения Рим. Разделянето на Източен и Западен Рим става възможно след неговата смърт, през 395 г.

Това обяснение не ми говореше нищо. Чак като затворих чантата си, тя отговори на въпроса ми, който ме занимаваше:

— Да, между управлението на Константин Велики и Теодосий ІІ минава доста време — Константин умира през 337 г., а Теодосий ІІ се ражда през 401-ва. — Вдигна очи към тухления таван на цистерната и взе да пресмята: — Какво прави това? Шейсет и четири години. През това време са управлявали различни императори. — Погледна ме в лицето, все едно очакваше отговор от мен, и прошепна: — А и Теодосий ІІ е бил незаконороден и е управлявал незаконно…

— Как така?

— Извинявайте — рече тя, но на лицето й отново се появи дяволита усмивка. — Смята се, че Теодосий ІІ е копеле. Разпространено е мнението, че майка му Евдоксия е била леконравна жена, а мъжът й Аркадий я мамел с красиви дворцови служители. Но не това е важното, а как Теодосий е станал неправомерно император, след като не е бил законен наследник. За това изиграва роля и ранната смърт на баща му Аркадий. Теодосий ІІ е бил само на седем години, когато е станал император.

— На седем? — смаяно казах аз.

Гласът ми прокънтя толкова силно, че последната от минаващите покрай нас група туристи, една симпатична възрастна жена, не се сдържа, обърна се и ме изгледа укорително. Лейля Баркън не я беше забелязала.

— Да, на седем години. Но никога не е бил владетел в истинския смисъл на думата. Страната е управлявал императорският регент Антемий, но и след неговата смърт юздите на властта не попадат в ръцете на Теодосий ІІ. Този път започва да управлява по-голямата му сестра Пулхерия, която е била изключително грозна жена и заявявайки, че се е посветила на Исус, е дала обет за целомъдрие. Тя не се е интересувала толкова от светските дела, а единствено от това, да бъде провъзгласена за светица. И страстно е преследвала тази си цел. До самия си край, с всички средства, дори и след като горкият й по-малък брат Теодосий ІІ паднал по време на лов и умрял. Тя продължила да плете дворцовите си интриги, докато не склопила очи.

— Значи, собственикът на тази монета е бил само марионетен император? — попитах аз, кимвайки към чантата си.

Леко вдигна добре оформените си вежди.

— Не е било съвсем така… И Теодосий ІІ е извършил важни неща, но винаги е оставал в сянката на другите.

— Какви са били тези важни дела?

— Например той е основал първия университет 149 149 Това е т.нар. Магнаурска школа, в която е преподавал Константин Кирил Философ и се е учил цар Симеон. — Б.пр. в съвременния смисъл на думата в този град. Открит през 425 г., той е имал 31 катедри. Учели са се и латински, и гръцки. — Замълча и се загледа в платформата, но не след дълго продължи: — Казахте, че сте намерили трупа при Златната порта, нали?

— Да, при вратата на затвора „Йедикуле“, която вече не се използва.

Дори не изслуша обясненията ми и продължи да говори сякаш на себе си:

— Теодосиевите стени… Разбира се, че ще е там. Това е най-важното дело, извършено от Теодосий ІІ. Внушителните градски стени, простиращи се в две редици от Златния рог до Мраморно море. И най-впечатляващият вход през тях за града е Златната порта. На латински — Porta Laurea. През която завръщащите се от военните си походи императори са влизали тържествено в града. — Впи блесналите си очи в мен. — Връщам си думите назад, Невзат бей. Колкото и да е незначителен иначе Теодосий ІІ, достатъчно е само, че е изградил стените, за да бъде споменавано името му векове наред. Стените, които стотици години са пазили този град.