Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Изобщо не ми пукаше дали Теодосий ІІ е важна личност, или не. Важното за мен бе да разбера защо убийците са оставили третата си жертва пред Златната порта. Затова я попитах направо:

— За вас има ли някакъв особен смисъл това, че са оставили жертвата там, пред Златната порта? Какво са искали да ни кажат убийците с това?

Погледът на пъстрите й очи застина като водите под платформата под нас.

— За мен по-важното е — прошепна тя — дали посланието, което убийците ни оставят, е свързано със самия град, или с владетелите на града? Да, Невзат бей, мисля си, че ако намерим отговора на този въпрос, следващите жертви на убийците… — Внезапно замълча, усетила, че е казала нещо грешно, обърна се към мен и се опита да се поправи. — Надявам се да няма такива, но ако има и следващи жертви…

— Не се съмнявайте — съвсем хладнокръвно казах аз, — че ако не открием убийците, ще има и нови жертви. Моля ви, продължете!

— В такъв случай бихме могли да предвидим местата, на които биха ги оставили… Само да можем да разберем, дали убийствата са свързани с града, или с неговите владетели…

Разсъжденията й бяха правилни.

— Доколкото знам, крал Визас не е бил римлянин — подчертах аз различието на първата от двете други монети, които държеше в ръцете си. А някакъв заселник от Гърция.

— Прав сте, не е бил римлянин. Не е бил и римски император. Бил е само крал.

— Но в ръката на първата жертва открихме монета от основания от него град. Значи, това не е римска, а византийска монета.

Вдигна показалеца на дясната си ръка и възрази:

— Но монетата се отнася не към периода на Визас, а е била сечена през римско време. Спомнете си, когато дойдохте у дома, показах ви я и в книгите ми.

Спомних си, но исках да съм напълно сигурен.

— Това съвсем сигурно ли е? Доказано ли е научно?

— Разбира се. Тази монета е била сечена по времето, когато Византион е бил управляван от римляните. Трябва да е било по времето на Август или Тиберий 150 150 Октавиан Август управлява Римската империя 41 години — от 27 г. пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е. С управлението му започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana. След продължителните погранични и граждански войни мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август е наследен от своя доведен и осиновен син Тиберий. — Б.пр. . В първите десетилетия на новата ера. Когато градът все още не е бил столица. Тоест много преди да стане Константинопол.

Всички тези дати и стари имена на града и на управлявалите императори ме объркваха. Затова я попитах още веднъж:

— Значи, вие мислите, че престъпленията са свързани с владетелите?

На лицето й се изписа несигурност, все едно е поставена пред доста трудна ситуация. И вместо да ми отговори, се изправи.

— Да повървим ли?

Нямаше как, и аз станах и тръгнах с нея. Платформата се беше изпълнила с хора. Трябва още някоя група туристи да се бе изсипала. Отговори на въпроса ми чак след като се измъкнахме от англоговорещата тълпа.

— Не съм сигурна. Да, може убийствата да са свързани с града. Но ако трябваше да избирам някоя от тези две възможности, щях да се спра на свързаната с владетелите. Защото убийците винаги оставят препратка към тях.

— Но само чрез монетите — опитах се да й обърна внимание върху този факт. — Можеше да оставят първата жертва пред някой храм, свързан с крал Визас. Например храма на Посейдон. Вие казахте, че там имало и такъв — там, където Недждет Денизел ви е предложил да се омъжите за него.

— Така беше. — Киселата усмивка, появила се на лицето й при споменаване името на първия й съпруг, изчезна след секунди. — Но когато анализираме нещата, ще се ръководим ли от мястото, на което са оставяни жертвите, или от монетите в дланите им?

— И от двете. Дори трябва да гледаме как точно са извършени престъпленията. Както и фигурата, която очертават телата.

В очите на Лейля Баркън проблясна любопитство.

— Как са нагласени труповете ли?

Вече нямаше смисъл да крия от нея тази информация, затова й разказах всичко подробно, за да видя също така каква щеше бъде и нейната реакция.

— Ръцете и на трите жертви са вързани така, че по форма да напомнят върха на стрела. А краката им са разтворени така, че да напомнят тетивата на лъка. Тоест труповете и на тримата убити са аранжирани така, че да са във формата на лък и стрела. Пръстите и на трите жертви сочат към мястото, на което ще бъде оставена следващата.

Отново някаква несигурност се появи на лицето й.