Ахмед Юмит - Паметта на Истанбул

Лейля сякаш изпадна в паника, забелязвайки настоятелния ми поглед.

— Нали не искате от мен това веднага, на момента?

— Искам това сега — отвърнах аз, без да отместя погледа си. — Всяка изминала минута работи срещу нас.

— Но сега, така набързо, мога да кажа нещо грешно.

— Нищо, вие се опитайте.

Опитваше се да превъзмогне паниката си.

— Кои са следващите императори след Теодосий ІІ? — Тя вдигна отново очи към кирпичения таван на Цистерната на базиликата. — Маркиан 157 157 Флавий Маркиан е император на Източната Римска империя от 450 г. до смъртта си през 457 г. Смята се, че е от тракийски произход, от племето на бесите. Възкачен е на престола от сестрата на Теодосий ІІ Пулхерия, която се омъжва за него. Той отказал на Атила ежегодния данък, като му заявил, че „златото е за приятелите, желязото — за враговете“. — Б.пр. , Леон І, Леон ІІ… — Спря за малко да изброява. — Не, не, Маркиан… Той е… на Теодосий ІІ, може да е той. — Очите й особено просветнаха в полумрака на цистерната. — Разбира се, Колоната на Маркиан, може да е тя. Площадът, където се намира, се нарича „Форумът на Амастрион“. По онова време смъртните присъди са се изпълнявали там, където е била Колоната на Маркиан. А труповете са оставяли на площад „Амастрион“, за назидание на народа. — Да, Невзат — развълнувано се обърна към мен Лейля, — мисля, че убийците ще оставят жертвата си пред Колоната на Маркиан.

— Къде е тази колона?

— На „Фатих“.

Така ме погледна, все едно ми казваше: „Как може да не знаете?“.

— Значи, ще е Маркиановата колона, във „Фатих“.

Чакахме в моята бричка, спряна точно в горния ъгъл на улицата, спускаща се направо от булевард „Фатих“ към Маркиановата колона. Този сравнително къс булевард, излизащ досами историческия паметник, не бе по-различен от която и да е улица или задънена пресечка, в която и да е махала на злощастния ни Истанбул, завладян от безбройното множество коли, запълнили и най-малката празнина в неговото тяло. Но ако трябва да съм честен, макар обикновено по това време на вечерта булевардът напълно да опустяваше, в този миг неочакваното стълпотворение от коли ни идваше като манна небесна, защото ни скриваше от зоркия поглед на евентуалния посетител, който би могъл да дойде, за да остави жертвата си пред паметника.

В колата бяхме само аз и Али, но освен нас на площада с колоната откъм улицата към парка чакаха още трима души, командвани от Екрем. Мястото, където бях паркирал колата ми, беше горе на високото и оттам спокойно можехме да наблюдаваме Маркиановата колона, известна и като Девичата колона — Къзташъ, гордо извисяваща се от векове към небето, макар вече да не носеше статуята си, а повечето от надписите върху постамента й да се бяха изтрили с времето.

— Защо са я нарекли Девичата колона, шефе? — попита ме Али, разкъсвайки с въпроса си спусналата се мъртвешка тишина. — За девойки ли е била издигната? — продължи да пита той, без да откъсва поглед от паметника.

Същото бях попитал и аз Лейля Баркън на излизане от Цистерните. Тя ми отвърна, без да може да сдържи усмивката си:

— Всъщност тази колона е издигната за императора, властващ по онова време — Маркиан, както се досещате — за да привлича вниманието на хората към него. Сега вече я няма, но навремето върху постамента на колоната се е издигала и статуята на самия Маркиан. Според легендите, когато покрай нея минели девойки, тя прошепвала: „Ти си девствена!“, или обратното — „Ти не си девствена!“. Постепенно слухът за обидното поведение на статуята плъзнал сред народа и за недевствените момичета вече станало невъзможно да минават покрай нея. Така продължило, докато оттам не минала балдъзата на самия император. Щом статуята произнесла: „Ти не си девствена!“, настъпила ужасна суматоха! Сестрата на жена му се прибрала в двореца, цялата обляна в сълзи, и казала, че такава обида не може да се търпи повече. Императорът, който слушал жена си, разрушил статуята, за да запази честта на балдъзата си — обясни Лейля Баркън, намигвайки ми закачливо. — Разбира се, всичко това са легенди. Истинската причина Маркиановата колона да бъде наречена Девичата колона, вероятно е това, че върху постамента й е имало два барелефа на богинята на победата Нике. Османците, като ги видели, я нарекли Девичата колона.

Разказах всичко това едно към едно на помощника ми, който ме слушаше с голям интерес.