Ли Чайлд - По-добре мъртви

– Това ли е колата ви? – посочих другия край на улицата.

До бордюра бе паркиран линкълн таун кар. Черен. Приличаше на онзи, с който тримата бяха избягали от моргата.

Човекът на Дендонкър изви врат, за да види накъде соча, и кимна.

– Къде са ключовете?

Той посочи тялото, проснато до него.

– Вземи ги.

– Абсурд! – Човекът на Дендонкър пребледня като платно. – Той е мъртъв! Няма да го докосна!

– Не вземеш ли ключовете, ставаш безполезен за мен – казах аз и го ритнах отново по ухото, този път по-силно. – Искаш ли да свършиш като него?

Човекът не отговори, но се изправи на четири крака, пресегна се към тялото на своя приятел, извади ключовете от джоба на панталона му и ги вдигна, за да ги видя.

– Добре. А сега вземи тялото и го сложи в багажника.

– Абсурд! Няма да го нося!

– Тялото му отива в багажника. И ти или ще го сложиш там, или ще му правиш компания. Изборът е твой.

Той поклати глава, изправи се и се затътри по стъпалата. Хвана приятеля си за ръцете и задърпа. Тъкмо стигна до тротоара, когато нещо издрънча. От колана на мъртвеца изпадна пистолет. Човекът на Дендонкър се опита да го вземе, но се оказа прекалено бавен. Аз настъпих пистолета с единия крак, а е другия изритах мъжа в главата. Не прекалено силно. Просто като предупреждение. Което свърши работа. Мъжът продължи да влачи тялото. А то оставяше по улицата тъмна диря от кръв в процес на съсирване. Изчаках да преполови разстоянието до колата, след което се наведох, взех пистолета и го прибрах в раницата.

Мъжът отвори багажника. Понечи да вдигне тялото, но то бе твърде тежко. Крайниците му увиснаха във всички посочи. В крайна сметка човекът на Дендонкър успя да го постави в седнала позиция с рамене, опрени в бронята. После мина зад него. Обви ръка около гърдите му. Задърпа нагоре. Пъхна първо главата му в багажника, а после и останалата част, след което побърза да затвори капака, сякаш това щеше да попречи да го последва. Накрая се обърна към мен и ме погледна с облещени очи. Дишаше тежко. Беше омазан с кръв.

– Отключи вратите – казах аз.

Мъжът натисна съответния бутон върху дистанционното. Механизмът реагира, чуха се четири почти едновременни изщраквания.

– Остави ключовете върху капака.

Той се подчини.

– Седни зад волана.

Взех ключовете и го последвах достатъчно близо, за да не може да затвори вратата. Извадих кабелна връзка от джоба си и я пуснах в скута му.

– Стегни дясната си ръка за волана.

Той се поколеба, след което пъхна връзката под волана и започна да стяга. Спря, когато първите зъбци захапаха пластмасата. Пъхна китката си в отвора и стегна връзката до половината.

– По-стегнато! – казах аз.

Мъжът затегна половината от останалите свободни зъбци. Пресегнах се, хванах свободния край и дръпнах силно. Пластмасовата връзка се заби в китката му. Той изохка.

– Лявата ръка върху волана – наредих аз.

Той я постави на десет часа. Взех друга връзка и я стегнах. Хванах лакътя му и дръпнах. Мъжът изохка отново. Ръката му не можеше да се измъкне от примката. Реших, че това е достатъчно. Затворих вратата и се настаних на седалката до него.

– Къде е Дендонкър? – попитах.

Той не отговори.

Сложих си противогаза и затегнах демонстративно връзките, след което поставих газовата граната върху облегалката за ръце между предните седалки.

– Това е Ди Ес. Нали така каза твоят приятел, преди да умре? Нещо като Си Ес, но много по-мощно. Правилно ли съм разбрал?

Човекът на Дендонкър кимна.

– Аз не му вярвам. Не мисля, че това е истински газ. По-скоро е нещо бутафорно. Подозирам, че блъфирахте. Затова мисля да издърпам щифта и да видя какво ще се случи.

Мъжът се замята по седалката в опит да протегне лакът и да избута газовата граната извън обсега му.

– Не! – възкликна той. – Моля те! Истински е! Не го пускай!

– Тогава отговори на въпроса ми.

– Не мога. Ти не разбираш… Дендонкър… не можеш да предадеш Дендонкър. Нищо на света не си заслужава да го направиш.

Почуках с пръст газовата граната.

– Човек ослепява от това, нали? Дръж си очите здраво затворени – има защо.

Мъжът поклати глава.

– Имах приятел. Работихме заедно пет години. За Дендонкър. Веднъж в месеца приятелят ми отиваше в "Уолмарт". В най-близкия "Уолмарт", който се намира на почти двеста километра от тук. Там продават някаква специална напитка, която той харесваше. Някакъв вид чай от Индия. Дендонкър намери това за подозрително. Изпрати някого да проследи приятеля ми. Той видял в магазина човек, който приличал на федерален агент.