Ли Чайлд - По-добре мъртви

В другия му край се издигаше редица от високи метални стълбове, която продължаваше на изток и на запад, докъдето стигаше погледът. Стълбовете изглеждаха солидни. Непоклатими. Недружелюбни. Поставени нагъсто, с остри върхове. Предположих, че отвъд оградата започва Мексико. Земята по нищо не се различаваше от тази откъм американската страна. Релефът отново ставаше хълмист. Първият склон, който се издигаше пред нас, бе дълъг няколкостотин метра, но изглеждаше напълно запустял. На самия връх на хълма обаче бяха накацали сгради с бели стени и керемидени покриви, които се губеха в далечината.

– Какво мислиш? – попита Фентън.

– Имам чувството, че пропускам нещо.

Дендонкър току-що бе разпоредил убийството на Фентън. На негово разположение бяха поне още три горили. Фентън го бе представила едва ли не като преродения Ал Капоне, само че още по-параноичен. Това означаваше, че Дендонкър използва разположена наблизо база, от която ръководи престъпния си бизнес. Рекет. Наркотици. Проституция. Обичайният набор от дейности най-вероятно. Градът обаче изглеждаше толкова заспал. Приличаше на онези места, в които човек може да излекува безсънието си. Тук едва ли имаше дори дребна престъпност като кражби от магазините например.

– Дендонкър тук ли е роден? – попитах аз.

Фентън не отговори. Изглеждаше ми замислена.

Попитах я отново:

– Дендонкър тук ли е роден?

– Какво? – възкликна тя. – Не. Роден е във Франция.

– И от целите Съединени щати, от целия свят дори, е решил да се установи точно тук. Питам се защо. Какво друго знаеш за него?

– По-малко, отколкото бих искала. – Фентън замълча и впери поглед в пътя пред себе си, но накрая се върна на въпроса ми. – Добре… Името му е Уаад Ахмед Дендонкър. Баща му е германец, майка му – ливанка. Живял в Париж до осемнайсетата си година, завършил гимназия там, след което постъпил в Университета на Пенсилвания. Бил достатъчно умен и буден. Защитил бакалавърска степен, подхванал докторантура, но напуснал след година и половина. Върнал се във Франция, след което започнал да обикаля Европа и Близкия изток. Това продължило две години, след което следите му се губят. Не успях да открия никаква информация за него чак до 2003-та, когато се появява в Ирак. Там започва да работи за нашата армия като преводач. През 2007-а правителството разработва програма, която цели прехвърлянето на подобни хора в Щатите. Идеята е да ги спасим от репресии. Дендонкър кандидатства за участие в програмата през май 2008-а. Процесът на проверка и одобрение е доста сложен, затова той получил визата си чак през април 2010-а. Правителството го изпратило в град на име Гус Пек, Джорджия, където му осигурило работа в птицекланица. Дендонкър не се забърквал в неприятности. Служебното му досие е отлично. Пътувал от време на време, но само на територията на САЩ, и прекарвал доста време в библиотеката. Година по-късно напуснал и дошъл тук.

Фентън зави наляво след първите две-три сгради в покрайнините на града и започна да лавира из лабиринта от криволичещи улички.

– Разбирам защо не е искал да кълца пилета до края на живота си – казах аз. – Но това не обяснява защо е избрал точно това място.

– Имам теория. – Фентън мина под една арка и влезе във вътрешен двор, превърнат в паркинг. – Веднага след пристигането си тук Дендонкър се захваща с бизнес. Но предпочита да стои в сянка. За целта използва половин дузина кухи фирми. Това показва колко е потаен. Очевидно не желае да привлича внимание. А градът е идеален за целта му. Към това забравено от бога място води един-единствен път. Населението намалява от години. Местните казват, че градът им бързо се превръща в призрачен. На много километри от тук няма нито един граничен пункт. Нито официален, нито неофициален. Оградата е стабилна. От десет години насам не е имало пробив в нея. С други думи, в града няма нищо, което да привлече вниманието на която и да било федерална служба.

– С какво се занимава фирмата на Дендонкър?

– С кетъринг. Компанията му се нарича "Скай Пай".

Фентън се придържаше към дясната половина на двора и продължи към края на редицата е места за паркиране. Зае последното, между бял товарен микробус и гола стена. Паркира толкова назад, че джипът остана скрит за погледи откъм входа на вътрешния двор.

– Защо според теб Дендонкър е толкова потаен? Едва ли се крие от здравните власти.

– Въпросът не е какво готви. Или как. А за кого. Компанията му е тясно специализирана. Тя приготвя самолетни менюта, но не за гражданската авиация, а само за частни самолети. Дендонкър е сключил договори с половин дузина оператори. Хората му приготвят и опаковат храната. Поставят я в онези специални метални кутии или колички според количеството. Карат я на летището. Товарят я на самолета. След което вземат празните контейнери. Понякога фирмата му осигурява и стюардеси.