Николя Бёгле - Заговорът

Повечето жени в залата изригнаха с обидни словосъчетания срещу църковните отци.

— Всъщност смятам, че отците са сътворили сериозна безсмислица, присъждайки на мъжете властта в Църквата под претекст, че Иисус е избрал дванадесет мъже за апостоли. Реално нещата не стоят така. Точно обратното е. Защото Иисус през цялото време на служенето си поправя мислите на своите апостоли, обяснява им колко се лъжат в тълкуванията си, колко зле постъпват, как не разбират същината на посланието му, колко грешат, като вземат метафорите за чиста монета. Как се отнасят с Него апостолите? Петър три пъти се отрича от Него, Юда го предава, а Тома не му вярва. Всички мъже около Иисус в действителност са груби селяци, не много умни, люде без кръгозор. Обратно на жените, които Той среща по пътя си и които проникновено и на мига улавят посланието Му. Ако Христос се е заобиколил с дванадесет апостоли мъже, причината е била, че първо на тях е трябвало да помогне да еволюират. Те са били най-лошите ученици, които е бил принуден постоянно да поправя. Били доста тъповати и трябвало постоянно да ги призовава да отворят очите и сърцата си към света. Да, Иисус е избрал дванадесет мъже, защото са били по-невъзприемчиви от жените. Както учителят следи по-изкъсо слабите ученици и ги слага на първите чинове, за да е сигурен, че ще се стараят. Като ги е държал близо до себе си, Иисус е имал повече шансове да направи тези мъже по-добри и да разпространи учението си сред мъжката „каста“. Защото единствена тя е имала нужда от промяна! Възловото доказателство, ако мога да го нарека така, за превъзходството на жените можем да прочетем черно на бяло в четирите евангелия. На кого Иисус решава да се яви най-напред след възкресението си? Кому предоставя честта да отнесе добрата новина? Логично би било да повери толкова важна мисия на някого от своите апостоли. Или онези евангелисти, създали „свещените“ си текстове, не са успели напълно да изтрият важна част от притчата, където Иисус най-напред се явява пред Мария Магдалена по време на въображаемото си възкресение. Първо се представя на нея, като я прави довереница и пазителка на словата Му. Поверява ѝ най-ценното: отговорността да продължи разпространението на Неговото послание след смъртта Му. Дори ако възкресението е само измислица, въображаемото завръщане на Иисус пред Мария Магдалена недвусмислено доказва, че тя е заемала важно място сред последователите Му. Ето защо „редакторите“ на евангелските текстове не са могли да постъпят по друг начин, освен да ѝ върнат централното място в събитията. Място, което ѝ е принадлежало по право. Защото тя е била единствената ученичка на Христос, която наистина е разбрала посланието Му и е била способна да възпроизвежда Неговите слова и след смъртта Му.

Кристофър постави дланта си върху листа, който току-що бе прочел, и отдели малко време да се съсредоточи. После вдигна глава.

— Не съм вярващ, но не искам да хвърля камък срещу онези от вас, дами и господа, които признават християнската вяра. Още повече че тя има значителни възможности в сравнение с другите религии да върне на жените мястото, което би трябвало да е тяхно от векове — същото място като на мъжете. А сега ще се помоля. Един-единствен път. Ще ви помоля, скъпи приятели, да изпълните оригиналното послание на Иисус и най-сетне да позволите на жените да бъдат ръкополагани за свещеници, за да може светът да се чувства по-добре. И нека един ден някоя от тях да стане папеса.

Този път в общата зала на женския затвор се възцари пълно мълчание.

— Накрая, позволете ми да изразя и надеждата си.

Кристофър преглътна. Погледна към камерата за последен път и Сара разбра, че се обръща към нея и само към нея, докато целият свят го гледа.

— Подобно на християнството възкресението не е изцяло в бъдещето. То е сред нас и започва. Вече започна.

Кристофър изчезна и на екрана отново се появи водещият. Вече не излъчваше същата самоувереност и радостна възбуда, както в началото. Опита се да импровизира и взе да повтаря, че телевизията ще продължи да се връща към третото и последно разкритие.

Телевизорът угасна и двете надзирателки обявиха края на почивката. Затворничките се строиха в индианска нишка и с примирена крачка поеха към килиите си.

Сара се надигна безшумно и излезе от тъмния ъгъл. Главата ѝ бе обръсната, около очите ѝ имаше кръгове, лицето ѝ бе отслабнало. Тръгна по дългия коридор, водещ към килиите. С опакото на ръката изтри сълзата, с която се бе борила досега.