Николя Бёгле - Заговорът

Затворничките в общата зала започнаха да проявяват нетърпение. Кристофър сякаш се колебаеше дали да произнесе първите думи, написани върху листа пред него. Накрая той пое дъх и каза:

— Иисус… не е вярвал в Господ…

В залата се надигна ропот. Една от затворничките скочи, яростно блъсна стола си и излезе.

— Не! Христос не е вярвал в Господ. Вярвал е в човечеството. И в неговата уникална способност да прави онова, което никое живо същество не е в състояние да извърши: да развие природата си така, че да твори Добро. Най-напред у самия себе си, а после и у другите. Това е единственото истинско послание на Иисус. Всичко, което се отнася за Бог Отец, за небесното царство, за ангелите или за възкресението, са само хитрини и метафори, измислени да се възприемат от ограничени умове като нашите, които изпитват необходимост някой друг да ръководи живота им. Всички думи на Иисус за Бог Отец са били само ловък начин Спасителя да разговаря със съвременниците си евреи, за да ги накара постепенно да се присъединят към неговото движение. Ако веднага им бе казал онова, което наистина е мислел: че няма живот след смъртта, че възкресението не е физическо, нито пък духовно, а просто нов живот, който ви очаква на земята, когато сте разбрали как да бъдете добър човек, никой не би го последвал! Ето защо е проявил тънкия усет да използва върховния стремеж на човека да вярва, за да му помогне да се освободи от старите заблуди и да ги замени с хуманистичната повеля: „Обичайте се един друг!“. Иначе казано, проявявайте максимална толерантност и доброжелателност към самите себе си и към другите. Не чакайте Господ, някой текст или някое правило да ви кажат как да живеете. Отговорите са у вас самите. Необходими са само здрав разум и усилие. Това очевидно се оказва много по-трудно, отколкото да се нагодите към принципи, написани от други.

Кристофър направи пауза, за да могат зрителите по-добре да схванат продължението.

— За съжаление онези, които са разпространявали посланието на Иисус след смъртта Му, не са имали смелостта да защитят Неговата чисто човешка любов, без да сипят обещания за нищо друго, освен за всекидневни усилия, необходими, за да вникнем и да осмислим земното щастие. Отстъпили са пред изкушението да Го обожествяват, срещу което Той толкова се е борил. Измислили са магическото възкресение и абсурдното родство с Бога от Стария завет, чиито наставления са били самата противоположност на словото на Иисус.

В дъното на залата Сара седеше със скръстени ръце. Лицето ѝ остана в сянка. От време на време някоя от новите задържани хвърляше по едно око към нея, за да открие върху лицето ѝ някаква емоция, но по-старите затворнички вече се бяха отказали да отгатват чувствата и мислите на тази жена.

— Родството между Стария завет и посланието на Иисус се опровергава от отношението към жените — поде Кристофър. — Старият завет представлява поредица от правила, пълни с презрение към жената. Наредби и завети, които утвърждават мъжкото върховенство. Разбира се, според каноническите евангелия дванадесетте апостоли са били мъже. Но през целия си изнурителен поход в опит да събуди народа от Юдея до Галилея 59 59 Северен Израел. — Бел.прев. Иисус постоянно е обкръжен от жени! Няма смисъл да търсим доказателства в неиздадени или скрити евангелия. Фактите са посочени черно на бяло в евангелията на Марк, Матей, Лука и Йоан, които четем и препрочитаме от две хиляди години. Ето доказателството: Иисус говори с жените там, където го молят да ги игнорира. В Евангелието на Йоан се казва: „Иисус говореше с една жена. В това време дойдоха учениците. Те се учудиха, че Иисус говори с жена“. Да, мъжете от обкръжението Му се учудили, че Той може да разговоря с такъв подразред на човешкия род! Иисус посочва жена като пример за съвършеното прилагане на неговото послание. Ето какво четем в Евангелието на Лука: „Иисус вдигна очи и видя богатите, които поставяха своите дарове в съда за пожертвувания, но видя и бедна жена, която слагаше там две монети и каза: «Истина, истина ви казвам. Тази бедна вдовица даде повече от всички други. Защото те дадоха за Господа от излишъка си, а тя даде всичко. Въпреки своята бедност даде това, което имаше, за да живее».“ Иисус спасява жените, когато Му казват да ги убие, което е увековечено в познатия в цял свят разказ: „Учителю, рекли те, тази жена бе заловена в прелюбодеяние. В закона си Моисей ни учи да замерваме с камъни такива жени. Какво ще кажеш?“… „Нека онзи, който нивга не е сторил грях, първи да хвърли камък. Аз не те осъждам — казал Иисус. — Върви си и вече не съгрешавай.“ Иисус изслушва жените, когато учениците Му настояват да ги прогони. Ето анекдот, разказан от Марк и Матей: Една жена вика и умолява Иисус да излекува дъщеря ѝ, у която се е вселил демон. Апостолите казват на Спасителя: „Отпрати я, защото ни преследва с виковете си“. На което Иисус отговаря: „Жено, вярата ти е голяма! Да стане така, както искаш!“. И дъщерята оздравяла начаса. Накрая ето последен пример как той застава в защита на жените: „Казвам ви, че митарите и блудниците ще идат преди вас в Царството небесно“. Кой в онази епоха би се осмелил да изрече подобни думи освен човек, който е дълбоко против несправедливостта спрямо жените? За Него подобно отношение е било съвсем нормално, защото е смятал, че мъжете и жените са равни. Може да проверите и сами, но знайте, че в Стария завет има две притчи за сътворяването на Адам и Ева. Първата е създадена преди притчата за реброто Адамово и гласи: „Господ създаде мъж и жена. Той ги създаде“. Да, създава ги едновременно! И в Евангелието на Матей, когато Иисус напомня за създаването на мъжа и на жената, не се говори за Ева като за рожба на реброто Адамово, а за първата притча от Битието: „Не сте ли чели, че Създателят в началото създаде мъж и жена… и двамата ще образуват една плът“. Само че църковните отци не щат да чуят подобни думи и оттогава до днес повтарят: „Жените са изключени от духовенството, защото Христос, нашият Спасител, е бил мъж и защото дванадесетте апостоли около него също са били мъже“.