Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Виждате ли?

Сарайва се наведе и се взря в странния въпрос:

QUAL О ECO DE FOUCAULT PENDENTE A 545?

— Какво е това? — запита Сарайва. — Какво е ехото на Фуко? — Погледна към Томаш. — Що за ехо е това?

— Не знам. Очаквах вие да ми кажете.

Професорът по философия отново се вгледа във фразата.

— Mon cher , нямам никаква представа. Да не би да става въпрос за отглас на Мишел Фуко?

— Ето една интересна идея — каза Томаш замислено. Изгледа напрегнато Сарайва. — Сещате ли се за някого, чиито идеи са съзвучни с тези на Фуко?

— Имануел Кант. Макар че, обективно погледнато, Мишел Фуко е ехо на Имануел Кант, а не обратното.

— Фуко няма ли последователи?

— Мишел Фуко има много последователи, mon cher .

— A някой от тези последователи да клони към 545?

— Не мога да отговоря на този въпрос, защото не го разбирам. Какво значи „да клони към 545“? Какво е 545?

Томаш не сваляше поглед от своя събеседник.

— Нищо ли не ви напомня това?

Сарайва прехапа долната си устна.

— Нищо, mon cher — каза той, поклащайки глава. — Абсолютно нищо.

Томаш затвори бележника с театрален жест и въздъхна.

— Колко жалко — каза той. — Надявах се с ваша помощ да открия нещо. — Огледа се наоколо и вдигна ръка по посока на келнера. — Сметката, ако обичате.

Сарайва си записа странната фраза и прибра бележката в джоба на сакото си.

— Ще прегледам книгите още веднъж — обеща той. — Може да открия нещо.

— Благодарен съм ви.

Келнерът се приближи и посочи сумата. Томаш плати и двамата станаха, беше време да си ходят.

— Какво ще правите сега? — попита Сарайва.

— Прибирам се вкъщи.

— Не. Питам за ребуса.

— Смятам да мина през някоя книжарница и да си купя книгите на Фуко, може нещо да открия. Ключът сигурно е в някакъв дребен детайл.

Излязоха заедно от ресторанта и си взеха довиждане на паркинга.

— Мишел Фуко е бил интересна личност — отбеляза Сарайва, преди да се разделят.

— Да.

— Бил е голям философ и доста добър историк. Човек, който е заявил, че обективната истина е недостижима, че можем да стигнем само до субективната истина, че истината е относителна и зависи от начина, по който гледаме на нещата. Знаете ли какво е казал веднъж за целия си труд в търсене на истината?

— Какво?

— Че през целия си живот не е правил нищо друго, освен да пише фикции.

СЛАДОСТРАСТНАТА ТРЪПКА ОТ ТАЙНАТА ВРЪЗКА ЗАПОЧНА постепенно да се уталожва, като забрана, която след толкова нарушения се превръща в дискретен навик, в осъдителен, разбира се, но толериран порок. След почти два месеца връзката на Томаш с Лена влезе окончателно в руслото на рутината. Бурното желание, което ги изпепеляваше с необуздани пориви на сласт и похот и ги издигаше до върховете на непознат екстаз, изразходва толкова енергия за толкова кратко време, че се износи. Бурята престана да вилнее и се превърна в топъл и нежен полъх в сънливата равнина на ежедневието.

Вече не чувстваше парещата тръпка на предвкусваното удоволствие, която го тресеше през първите срещи; Томаш изкачи стълбите на блока на „Руа Латино Коельо“ и застана пред вратата на любовницата си. Лена го посрещна топло, но без онази първоначална възбуда, все пак посещенията на професора се бяха превърнали в нещо регулярно, в приятен навик през лисабонските следобеди. В началото при всяка нова среща те се хвърляха един към друг, нетърпеливи да слеят телата си; и двамата преливаха от желание и толкова силно жадуваха да се освободят от тази поривиста енергия, кипяща в плътта им, че едва се сдържаха при допир и веднага изгаряха в зашеметяваща експлозия на сетивата. Но след като се бяха любили, Томаш добиваше неприятно усещане за празнота, лишен от желанието, което допреди минути го заслепяваше; прекрасното, невероятно възбуждащо тяло на шведката изведнъж му ставаше безразлично; дори не разбираше как допреди миг е могъл да бъде толкова ненаситен и между тях се долавяше известна неловкост. Ето защо се опитаха да контролират тази първоначална необуздана жажда и да експериментират с рутината; вместо незабавно да задоволят животинския инстинкт, който носеха в телата си като неспокоен звяр, жаден за кръв, затворен в тясна клетка, те започнаха да удължават играта, поддържайки живо сексуалното напрежение, като го разгаряха и насищаха и в същото време отлагаха кулминацията до възможния предел, отвъд който не можеха да сдържат желанието си.

Този път Лена се появи с бяла копринена рокля, под която прозираха пищните извивки на гърдите ѝ с набъбнали розови зърна. Реагирайки по животински спонтанно, Томаш пожела веднага да задоволи желанието си и опипа едрите ѝ гърди като зрял плод, сякаш очакваше да бликне оттам млечен сок, но шведката го отблъсна с възбуждаща усмивка.