Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Нищо ли не се получи?

— Нищо.

Лена се взря в таблицата.

— Но щом нищо не се е получило, при положение че най-често срещаната буква е е , защо да не допуснем, че текстът е написан на друг език, различен от португалския?

— Защото това би означавало, че това не е заместващ шифър, а…

Млъкна, без да се доизкаже, изненадан от онова, което току-що беше казал.

— А какво? — настоя Лена, очаквайки да довърши мисълта си.

Томаш остана притихнал за момент, съзнавайки неочакваните перспективи, които откриваше това предположение. Потърка брадичката си замислено и зарея отсъстващ поглед в пространството.

— А какво? — повтори тя нетърпеливо.

Най-сетне Томаш я погледна.

— Хм, може би е това.

— Кое?

Той отново се съсредоточи върху ребуса, записан в бележника.

— Може би изобщо не е заместващ шифър.

— Така ли? И какво е тогава?

Томаш се зае да брои буквите в ребуса.

— Едно, две, три, четири, пет, шест, седем… — тихо мърмореше той, местейки пръст от буква на буква. — Четиринадесет — каза накрая. Записа четиринадесет в бележника си и пак започна да брои: — Едно, две, три, четири, пет… — Напевното броене продължи до тринадесет. — Тринадесет — заключи той. Записа тринадесет в бележника под цифрата четиринадесет. После взе книгата и направи справка в честотната таблица. — Това е! — възкликна той, като сви юмрук триумфално.

— Какво е това? — попита Лена, която нищо не разбра.

Томаш ѝ показа една стойност в таблицата.

— Виждаш ли това?

Пръстът му сочеше четиридесет и осем процента.

— Да — потвърди Лена. — Четиридесет и осем процента. Какво означава това?

Томаш се усмихна.

— Това е честотата на гласните в португалските текстове.

— Какво?

— Средно около четиридесет и осем процента от буквите, срещани в португалски текст са гласни — обясни той възбудено. Посочи към стойностите отстрани. — Виждаш ли? Само италианците използват толкова гласни, колкото португалците. Испанците имат четиридесет и седем процента, французите четиридесет и пет, докато англичаните и германците остават някъде с около четиридесет процента.

— И какво следва от това?

— Знаеш ли колко гласни звука съдържа ребусът на професор Тошкано?

— Колко?

— Четиринадесет. А съгласните са тринадесет. С други думи, повече от половината от двадесет и седемте букви от ребуса са гласни. — Впери поглед в нея. — Знаеш ли какво означава това?

— Че текстът е написан на португалски?

— Може би — допусна Томаш. — Но истинският смисъл е друг. Такива високи стойности, приложени към шифровано съобщение, чийто оригинален език се предполага, че е европейски, и още повече португалски, може да ни отведе само до извода, че използваният тук шифър не е заместващ, а транспозиционен.

— Транспозиционен ли?

— Да. Тоест, отново се сблъскваме с анаграма.

— Извинявай, не мога да ти следя мисълта.

— Просто е. Ако ставаше въпрос за заместващ код, най-често срещаните букви в текста, гласните, щяха да бъдат преобърнати в съгласни. Например представи си, че е е било заместено от х . Това би означавало, че след справка в честотната таблица, щяхме да се сблъскаме с прекомерно висок процент на х в текста. Но не виждаме тук нищо подобно, нали? В този ребус гласните имат най-високи честотни стойности. Можем да предположим, че гласните са запазили своята фреквентност, защото не са били заместени. Те са били пренаредени, тоест просто са си сменили местата. Пред нас е анаграма.

— Като Моlос ?

— Точно така. Само че този път с повече букви и още по-сложна. — Разгледа ребуса. — Освен това използваният метод визуално създава впечатлението, че става въпрос за заместващ шифър.

Отпиха по глътка от кафето.

— Честотната таблица може ли да ти помогне да декодираш посланието?

— Не, честотната таблица е полезна само в случаите, когато е приложен заместващ шифър. При този тип анаграми може да се използва само за разпознаването на транспозиционния шифър, но не и за декодирането му.

— Какво смяташ да правиш?

— Трябва да експериментирам със съчетанията на гласните и съгласните, за да видя дали някое от тях има смисъл. Ако успея да се хвана за нещо, ще установя посоката, следвана от професор Тошкано. В случая с Моlос например той беше прибегнал до симетричната, огледална подредба, където трябваше да се чете отдясно наляво. — Показа ѝ ребуса. — Но този тук не ми прилича на симетричен. Ето, да видим. — Прочете първия ред от първата колонка отдясно наляво. — Ouq . — Сви рамене. — Няма смисъл. — Прочете първия ред от втората колонка. — Еlе 116 116 Еlе (порт.), лично местоимение, „той“. — Б. пр. . — Поколеба се. — Е, еlе вече означава нещо. Но ако отидем на втория ред и използваме същия метод, виждаме atf , което не означава абсолютно нищо.