— И с тези таблици можеш да откриеш ключ за всяко шифровано съобщение?
Томаш се разсмя.
— Не, богиньо моя. Само заместващия шифър.
— Какво означава това?
— Има три вида шифри. Скрити, транспозиционни и заместващи. При първия вид шифър тайното послание е скрито по такъв начин, че никой да не разбере за съществуването му. Най-древният познат шифър е бил използван в древността, като посланието било изписвано на бръснатата глава на вестоносеца, най-често роб. Авторите на посланието чакали да му порасне коса и едва тогава го пращали при получателя. Вестоносецът лесно преминавал през неприятеля, комуто дори и през ум не минавало, че има изписано послание под косата. Така че получателят трябвало само да обръсне главата на пратеника, за да прочете посланието на главата му.
— Аз не ставам за това — усмихна се Лена, прокарвайки ръка по гъстите си руси къдрици. — А при другите системи?
— При транспозиционния шифър буквите се пренареждат. Всъщност става въпрос за анаграма, като онази, която разчетох в Рио де Жанейро. Молок е Колом , прочетено отдясно наляво. Проста анаграма. Очевидно е, че при съвсем кратки съобщения, състоящи се от една дума, този вид шифър не е особено надежден, тъй като има твърде малко възможности за пренареждане на буквите. Но ако увеличим броя на буквите, броят на комбинациите нараства експоненциално. Например фраза от тридесет и шест букви може да образува трилиони и трилиони различни комбинации. — Нахвърля в бележника едно дълго 50 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000. — Виждаш ли? Това е възможният брой комбинации при тридесет и шест букви. Даде ѝ време да асимилира петицата с тридесет и една нули. — Да, но това предполага съществуването на някакъв ключ за подреждане на буквите, в противен случай посланието би било неразбираемо и за самия получател. Да видим случая с анаграмата, която декодирах в Рио. Фразата Моlос, ninundia omastoos се състои от двадесет и една букви, което означава, че има милиони възможни комбинации. Разбрах, че в това шифровано послание системата на подреждане на първия ред, където беше изписано Молок, се основаваше на най-обикновена симетрия, при която първата буква става последна, втората — предпоследна, и така нататък, докато се получи Соlоn . Във втория ред обаче открих симетрично кръстосване по предварително установен модел, поради което трябваше да наложа двете думи една върху друга и да използвам кръстосана азбучна последователност, следвайки зададения модел.
— Ти си гений — каза Лена и го погали по лицето. Посочи към ребуса, който Томаш си беше записал в дома на Тошкано. — Ами това? Транспозиционен шифър ли е?
— Съмнявам се. Предполагам, че е заместващ шифър.
— Защо мислиш така?
— Заради общия вид на шифрованото послание. Обърни внимание на първата колонка. Съдържа групи от по три букви, които изглеждат свързани произволно. Виждаш ли? — Посочи към последната колонка. — Quo, lae, doc . Сякаш истинските букви са били заместени от други.
Лена прехапа долната си устна.
— Но какво по-точно представлява това заместване?
— Става въпрос за система, при която истинските букви се заместват с други, следвайки определен ред, неразбираем за човек, който не познава азбуката на използвания ключ. Да вземем думата pai 111 111 „Татко, баща“ (порт.). — Б. пр.
. Ако приемем, че р ще се замества от t, а — от х , и i — от r , думата pai в един кодиран текст ще изглежда като txr . Въпросът е да се разбере, че t е р , че х е а и че r е i . Щом се разгадае шифровият ключ, останалото е лесно и всеки би могъл да декодира посланието.
— Значи, ако правилно съм разбрала, въпросът е да се разбере какъв е ключът на шифъра.
— Точно така.
Доизядоха сьомгата и Лена отиде до кухнята за десерта. Миг по-късно се появи с нещо като ябълково пюре, но по-сухо и по-гъсто.
— Понеже ми спомена скоро за appelkaka , реших да ти направя — обясни тя, докато поднасяше ябълковия сладкиш. Сервира в две чинийки и подаде едната на Томаш.
Португалецът опита.
— Ммм… Тази appel няма нищо общо с kаkа 112 112 Игра на думи: apple (англ.) — „ябълка“, и саса (порт.) — „изпражнение“. — Б. пр.
.
Лена се усмихна на шегата и посочи книгата.
— Да се върнем към разговора. Тези заместващи шифри често ли се срещат?
— Много често. Първият заместващ шифър, който ни е известен, е описан от Юлий Цезар в книгата му De bello gallico 113 113 „3аписки за Галската война“. — Б. р.
. Принципът, на който се основавал този първи шифър, бил азбучен ред, изместен с три позиции примерно спрямо нормалната азбука. Така а от нормалната азбука се замествала от буквата, заемаща трета позиция, тоест d , докато b се превръщала в е и така нататък. Тази система е известна като шифър на Цезар. В прочутата „Кама Сутра“, появила се през IV век, ерудираният брахман Ватсяяна препоръчвал на жените да научат изкуството на тайнописа, за да могат да общуват по-сигурно с любовниците си. Една от препоръчваните техники е тъкмо субституцията. Днес това е една от най-усъвършенстваните системи и някои по-сложни криптирани съобщения могат да бъдат декодирани само с помощта на компютри, способни да обработят милиони комбинации в секунда.
Читать дальше