Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Обядваха по халати, лениви, отпуснати, със сита плът. По принцип Томаш не обичаше сьомга, но шведката я беше приготвила по скандинавска рецепта, която притъпяваше специфичния ѝ остър вкус.

— Как се казва това? — попита той, докато се наслаждаваше на сьомгата.

— Gravad lax 108 108 Скандинавско ястие от сурова сьомга, подправена със сол, захар и копър. — Б. р. — беше отговорът.

— Как я правиш толкова вкусна?

— О, това е стара шведска рецепта — отговори тя. — Оставих сьомгата да се маринова два дни със захар, сол и… ммм… и още нещо, което не знам как се казва на португалски.

— А зеленчукът?

— Gubbrora .

— Гу… какво?

— Gubbrora . Това е smorgasbord 109 109 Смес (швед.). — Б. р. от аншоа, цвекло, лук, каперси и жълтък. А сосът на gravad lax е със сладко-кисела горчица и магданоз. Харесва ли ти?

— Да — потвърди той, поклащайки глава одобрително. — Вкусно е.

Замълчаха и се отдадоха на ядене. Сьомгата наистина беше много вкусна, Томаш никога не беше опитвал така приготвена риба. На масата се чуваше само потракването на приборите. Тишината започна да става тягостна, неловка, сякаш сексът беше изразходвал цялата им енергия и нямаше какво да си кажат, а храната беше удобен претекст, за да мълчат.

— Обичаш ли ме? — попита го шведката, наблюдавайки го между лъскавите руси кичури, спускащи се по лицето ѝ.

— Разбира се, мой малък викинг. Много те обичам.

Томаш вече не можеше да различи истината от лъжата. Тя го питаше и той казваше онова, което смяташе, че любовницата му иска да чуе. И понеже знаеше, че убедеността, с която произнася думите, е важна, убеди сам себе си, че наистина я обича. Естествено той обичаше Конщанса, беше изключено да изостави жена си. Вярно бе, че в някои моменти на екстаз с Лена допускаше възможността, представяше си, че оставя жена си и че я сменя с любовницата си, но веднага щом се върнеше в нормалното си състояние, тази вероятност се разсейваше, превръщаше се в най-обикновено бълнуване, в каприз на страстта, на ефимерната екзалтация на сладострастието. Може би не толкова обичаше Лена, колкото я желаеше; не желаеше само тялото ѝ, макар тялото да беше важен елемент от уравнението; желаеше компанията ѝ, бягството от действителността, което тя беше за него, енергията, която му предаваше, за да заздрави брака си, колкото и невероятно да изглеждаше това. Обичаше Конщанса и може би обичаше Лена, но по различен начин, допустимо притворно; може би бъркаше любовта с желанието да я има при себе си, да се наслаждава на пищното ѝ тяло, да се оставя да го отведе към алтернативни измерения, към действителност, където нямаше тризомия 21, нито сърдечни проблеми, нито липса на внимание от страна на жена му, която изцяло се отдаваше на нуждаещата се от специални грижи дъщеря.

— Как върви изследването? — попита шведката, размахвайки вилица с парче забодена сьомга. — Има ли напредък?

Интересът ѝ към проучването беше искрен, бе забелязал Томаш. В началото това го учуди, не предполагаше, че нещо толкова сериозно би могло да събуди любопитството ѝ; но вниманието, което посвещаваше на работата му, го ласкаеше; и нещо още по-важно, поддържаше разговорите им като обща тема, която правеше връзката между двамата по-силна.

— Вчера ходих до дома на професор Тошкано. Вдовицата ми позволи да направя ксерокопия на всички документи и записки, събирани през последните години.

— О! — възкликна тя доволно. — Добър ли беше материалът?

— Прекрасен. — Наведе се от стола и взе чантата. Извади бележника и започна да го прелиства. — Но явно най-ценното се съхранява в сейф. — Намери шифрованото послание и го показа на любовницата си. — Проблемът е, че за да получа достъп до сейфа, ще трябва да разгадая тази главоблъсканица.

Лена се наведе и разгледа шифъра.

— Нищо не разбирам. Ще можеш ли да се справиш с него?

— Какво друго мога да направя? — каза Томаш и отново се надвеси над папката. — Има само един начин. — Извади някаква синя книга от папката. — Ще използвам фреквентна таблица.

Сложи книгата на масата; беше на английски и се казваше Cryptanalysis 110 110 „Криптоанализ“ (англ.). — Б. р. .

— Това ли е фреквентната таблица? — попита Лена, гледайки към корицата, където се виждаха квадратчета, напомнящи кръстословица.

— Това е книга с най-различни фреквентни таблици. — Отвори томчето и потърси страницата. Когато я намери, Томаш я показа на любовницата си. — Виждаш ли? Има таблици на английски, немски, френски, италиански, испански и португалски.