Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Томаш опита още малко от appelkaka .

— Ммм — изрази задоволството си той. — Наистина е много вкусно.

Лена дори не обърна внимание на похвалата, погълната изцяло от ребуса на Тошкано.

— Ако мислиш, че това тук е получено със заместващ шифър, как ще декодираш посланието? Разполагаш ли с ключа?

— Не.

— Тогава как ще го направиш?

Томаш кимна към книгата, която беше извадил от чантата.

— С честотните таблици.

Любовницата му го погледна неразбиращо.

— Фреквентните таблици съдържат ли ключ?

— Не — каза, поклащайки отрицателно глава. — Но могат да ми помогнат да го открия. — Преглътна последната хапка от ябълковия сладкиш. — Идеята за таблиците хрумнала на арабските мъдреци, когато изучавали откровенията на Мохамед в Корана. Мюсюлманските теолози, опитвайки се да установят хронологията на откровенията на пророка, изследвали честотата, с която се появява определена дума или буква. Тогава открили, че някои букви са по-често употребявани от другите. Например а и l , които присъстват в определителния член аl , се оказали най-често използваните букви от арабската азбука, десет по-пъти по-често срещани от буквата j например. Всъщност арабите създали по този начин първата фреквентна таблица, регистрираща честотата, с която всяка буква се появява в съответния език. Въз основа на това откритие големият учен от XIX век Абу ал Кинди написал трактат по криптография, в който защитил тезата, че най-ефикасният начин да се декодира едно шифровано послание е, като се установи коя е най-често използваната буква в азбуката на езика на това послание и оттук, коя е най-употребяваната буква в самото послание. Вероятността да е една и съща буква е голяма.

— Не разбирам.

— Да си представим, че кодираното послание е написано на арабски. Щом знаем, че а и l са най-често употребяваните букви на арабски, достатъчно е да установим кои са двете най-често срещани букви в посланието. Да предположим, че това ca t и d . Твърде вероятно е, след като заместим а и l с t и d , да пристъпим към самото декодиране на посланието. Ето това е декодиране въз основа на фреквентната таблица. Като знаем честотния индекс на всяка буква от определен език и сме анализирали честотния индекс на буквите от шифрирания текст, бихме могли да установим кои са буквите в оригиналното съобщение.

— Сега разбрах. Изглежда лесно.

— Не винаги. Тази система не е безпогрешна. Фреквентната таблица представя примерен списък на средностатистическата употреба на всяка буква в определен език. Нормално е кодираните текстове да съдържат букви, които по една или друга причина не се появяват с точно същата честота, установена в таблицата. Това се отнася най-вече за твърде къси съобщения. Например да допуснем, че оригиналното послание е: О rato roeu a rolha da garrafa do rei da Russia 114 114 „Мишката изгриза тапата на бутилката на царя на Русия“, португалска скороговорка с преобладаващо звучене на вибриращо р . — Б. пр. . Както се вижда, в един такъв текст r се появява много по-често, отколкото в нормалната реч, което е отклонение от примерната честота на тази буква. Ето това е пример за възможно отклонение от честотната таблица при текстове, съдържащи по-малко от сто букви. При по-дългите текстове обаче се установява тенденция към изравняване с примерната честота. За нещастие, случаят с ребуса, върху който работя, не е такъв.

— Колко букви съдържа?

— Ребусът ли? — Направи справка в записките си. — Около тридесет. Всъщност двадесет и седем букви и три цифри. Малко са.

Шведката стана от масата и започна да събира чиниите.

— Искаш ли кафе?

— Искам.

Томаш ѝ помогна да занесе чиниите в кухнята и ги постави в миялнята машина. После отиде да прибере покривката, като остави Лена да приготви кафето. Тя зареди кафеварката, една стара стъклена Melior , която принадлежеше към оригиналната покъщнина на апартамента, включи я и отиде при него. Седнаха в хола с документите от изследването, разпилени върху дивана.

— А сега? — попита тя. — Какво смяташ да правиш?

— Трябва да потърся друг ъгъл, от който да погледна на нещата.

— Няма ли да приложиш метода на честотната таблица?

— Това вече го правих снощи и тази сутрин, докато бях в Националната библиотека — въздъхна той.

— И?

Томаш сбърчи нос.

— И не доведе до нищо съществено.

— Нищо ли? Моля те, покажи ми.

Той отвори книгата по криптоанализ и разгледа честотните таблици.