Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— А може ли да опитаме отдолу нагоре?

— Можем да следваме каквато и да е посока. Отляво надясно, отдолу нагоре или отгоре надолу, по диагонал, на зигзаг, въобще…

— Qldut — прошепна Лена, като четеше първите букви на първата колонка отгоре надолу. После се опита да ги прочете в обратен ред. — Tidlq .

Томаш разгледа ребуса и след внимателен анализ взе един молив.

— Нека да се опитаме да съединим двете колонки.

Преписа ребуса на отделен лист, но вече не на групи по три в хоризонтален ред, а по шест. Резултатът продължаваше да е неясен.

Q U О E L Е

L A E F T A

D О С О Р 5

U А С U Е 4

Т N E D N 5

— Quoele — продължи шведката да шепне, четейки най-горния хоризонтален ред. Понеже звукосъчетанието не ѝ напомняше нищо познато, прочете същия ред отдясно наляво. — Eleouq .

— Няма смисъл — тихо каза Томаш, поклащайки глава.

— Laefta — продължи тя упорито с втория ред. — Atfeal .

Докато Лена продължаваше с изчитането на редовете в различни посоки, Томаш се съсредоточи върху диренето на диграфи и триграфи. В португалския език най-често срещаните диграфи са es, os, de, as и rо . Потърси места в ребуса, където тези букви се срещаха една до друга, образувайки същите съчетания. Нищо не излезе с es, os, as и rо , успя да открие само едно de , обърнато на ed , по средата на последния хоризонтален ред. Прочетен отдясно наляво, този последен ред се произнасяше 5ndent , което като че нямаше никакъв смисъл. Обезсърчен, той се залови с триграфите. В португалските текстове най-често срещаните трибуквени съчетания са que, ent, nte, des и est . Потърси ги в ребуса, не откри que, nte, des и est , а само ent , на същия последен ред, когато го прочете отдясно наляво — 5ndent .

— Оле! — прошепна едва доловимо. — Пак този последен ред.

Съвпадението му привлече вниманието. Един от най-често използваните диграфи в португалския език, de , се намираше на същия ред, на който беше и ent , най-употребяваният триграф. Томаш се опита да си спомни португалски думи, включващи съчетанието dent. Independente 117 117 От порт. — „независим“. — Б. пр. . Correspondente 118 118 От порт. — „съответстващ“. — Б. пр. . Intendente 119 119 От порт. — „управител, интендант“. — Б. пр. .

— Dut — не спираше Лена до него, четейки крайните три букви от първия вертикален ред. — Tud .

Изникваше и въпросът защо цифрата пет се появяваше изписана редом с n в съчетание с dent. 5ndent . Петицата тук не вършеше работа, макар че n беше важно. Вместо dent , имаше ndent , често срещана буквена комбинация в европейските езици. Нямаше и съмнение, че това ndent , съчетаващо едни от най-употребяваните диграфи и триграфи в португалския, би могло да е обикновено съвпадение. Проблемът беше в това, че редовете над него, прочетени в същата последователност, изглеждаха лишени от смисъл. Предпоследният хоризонтален ред, прочетен отдясно наляво, даваше eucau , а този над него се четеше като pocod . Резултатът беше почти нулев.

Ръката на Лена, която се бе вмъкнала между краката му, прекъсна мисловния му процес.

— Тази част ме възбужда — каза тя със сластен глас.

— Коя?

— Тук — посочи към крайните три букви от предпоследния отвесен ред. — Пен . — Усмихна се похотливо. — Дали не е началото на пенис ?

Томас се разсмя.

— Каква си хитруша. — Наведе се над ребуса в търсене на някакво възможно is , което би могъл да прибави към pen .

Проследи реда надолу и после наляво. Усмивката му се разсея и отвори уста от почуда. — Pendent — прочете той. Свързвайки pen с ndent , което вече беше разчел, получаваше почти цяла дума. Pendent . Потърси едно е, което би могъл да свърже с крайното t, и го намери на края на първия хоризонтален ред. Нахвърли отново целия ребус, подчертавайки думата, която току-що беше декодирал.

Q U О E L Е

L A E F T A

D О С О Р5

U А С U Е4

Т N E D N5

— Ето! — почти извика той. — Готов е!

— Кой?

— Ребусът. Открих как мога да разгадая шифъра. Посочи към подчертаните букви. — Виждаш ли? Pendente 120 120 „Висящ, клонящ; висулка“ (порт.). — Б. пр. . Тук е написано pendente .

Лена прочете написаното, като следваше подчертаните букви.

— Наистина е така. Интересно, наистина е pendente . — Смръщи вежди, чудейки се на странната последователност. — Но крайното е е отделено от останалата част на думата…

— Такава е схемата — прекъсна я Томаш възбудено. — Тръгваме вертикално, отгоре надолу, после хоризонтално, отдясно наляво, след това се придвижваме отляво надясно. — Взе молив и разгледа ребуса. — Да видим. След pendente проследяваме последната колонка отгоре надолу; идва а 545 . Това, ако не се лъжа, трябва да бъде клонящ към 545 . — Върна се към предходните редове. — А тук се получава efoucault . — Замисли се. — Може би трябва да се чете е foucault pendente a 545 — Фуко, клонящ към 545 .