Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Върна се назад и проследи цялата поредица от букви, нареждайки ги една до друга в последователността, която беше открил. Надолу и наляво, надолу и наляво, като размотаващо се кълбо. Написа целия декодиран текст.

QUALOECODEFOUCAULTPENDENTEA545

Анализира реда и отново го преписа, като остави логични промеждутъци между думите. Когато свърши, продължи за момент да съзерцава работата си с триумфална усмивка, изписана на лицето.

— Voilà 121 121 „Ето; ето така“ (фр.). — Б. р. — каза той като илюзионист, който току-що бе направил поредния магически трик.

Лена погледна написаното и се изуми как онази сложна и непонятна амалгама се беше превърнала като с магическа пръчка в разбираема, проста и ясна фраза.

QUAL О ECO DE FOUCAULT PENDENTE A 545?

КАКВО Е ЕХОТО НА ФУКО, КЛОНЯЩО КЪМ 545?

ЧАЙКИТЕ ЛЕТЯХА НИСКО И ГОРЕСТНИТЕ ИМ КРЯСЪЦИ СЕ СЛИВАХА с постоянния грохот на вълните, които връхлитаха широката пясъчна ивица на постоянни талази, циклично, ритмично, оставяйки дантелена ивица пяна по изложения на морските набези бряг. Плажът на Каркавелуш изглеждаше меланхоличен под сивото зимно слънце, почти пуст, скован от студ и вятър; виждаха се само неколцина сърфисти, две-три двойки влюбени и един възрастен мъж, който разхождаше кучето си; тъжният и монотонен изглед контрастираше с пищната пъстрота на лятото, когато плажът преливаше от живот и енергия.

Келнерът, който обслужваше масите на открито, остави чаша горещо кафе на масичката пред Томаш и се оттегли. Той отпи от кафето и погледна часовника; беше три и четиридесет следобед, човекът, с когото имаше среща, закъсняваше. Въздъхна примирено. В края на краищата, той беше заинтересованата страна. Беше се обадил предишната вечер на колега от катедрата по философия, професор Алберт Сарайва, и го беше помолил за спешен разговор. Сарайва живееше в Каркавелуш, на две крачки от Оейраш и естествено решиха да се видят на плажа. Въпреки неприятния зимен студ, плажът беше много по-приятен от тесните кабинети във факултета.

— Mon cher 122 122 „Драги мой, скъпи“ (фр.). — Б. р. , извинявай за закъснението — каза някой зад него.

Томаш стана и стисна ръката на новодошлия. Сарайва беше около петдесетте, с посивяла коса, тънки устни и леко разноглед поглед а ла Жан-Пол Сатр; изглеждаше донякъде ексцентричен, донякъде бохем, може би малко луд, нещо като négligé charmant 123 123 „Очарователна небрежност, бохемски чар“ (фр.). — Б. р. , имидж, който естествено се стремеше да поддържа, предвид философската му специалност, областта на френските деконструктивисти, които беше изучавал по време на докторантурата си в Сорбоната.

— Здравейте, професоре — поздрави го Томаш. — Моля. — Посочи стола до него. — Ще пиете ли нещо?

Сарайва се настани, поглеждайки към чашата на масата.

— Мисля и аз да пия едно кафе.

Томаш вдигна ръка и направи знак на келнера, който се приближаваше.

— Още едно кафе, ако обичате.

Новопристигналият пое дълбоко дъх, изпълвайки дробовете си с мириса на море, и огледа меланхоличния пейзаж.

— Обожавам това място през зимата — сподели той. Изразяваше се високопарно, подчертавайки всяка сричка, сякаш рецитираше поема. — Този неизразим покой ме вдъхновява, зарежда ме с енергия, открива пред мен нови хоризонти, изпълва душата ми.

— Често ли идвате тук?

— Само през есента и зимата. Когато няма курортисти. — По лицето му се изписа досада, сякаш току-що пред тях бе минал някой от тези нещастни екземпляри от човешката раса. Потръпна в опит да прогони терзаещата го мисъл. Но явно прецени, че вероятността да се случи подобно нещо беше твърде малка, защото почти веднага мускулите на лицето му се отпуснаха и той придоби обичайния си невъзмутим вид, леко blasé 124 124 „Преситен; безразличен“ (фр.). — Б. р. , който беше негова запазена марка. — Обожавам този контраст между смирената благост на земята и неукротимата ярост на морето, вечния дуел между чайките и вълните, непрестанните битки на слънцето с ревнивите облаци. — Притвори очи и отново пое дълбоко дъх. — Това, mon cher , ми дава сили да дишам.

Келнерът остави втората чашка кафе на масата; потракването на стъклото прекъсна излиянията на Сарайва, който отвори очи и видя кафето пред себе си.

— Още нещо? — попита келнерът.

— Не, благодаря — каза Томаш.

— Тук най-добре се потапям в идеите на Жак Лакан, Жак Дерида, Жан Бодрияр, Жил Дельоз, Жан-Франсоа Лиотар, Морис Мерло-Понти, Мишел Фуко, Пол…