Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Дали е така?

Томаш сви устни.

— Не вярвам. Политиката на секретност наистина е съществувала. Така мисля аз, така е мислил професор Тошкано, така мислят и много други историци. Вярно е, че някои изследователи са спекулирали с това, като прибягвали до политиката на секретност като средство за попълване на белите петна в наличната информация, но истината е, че много от португалските морски начинания са били обгърнати от тайнственост. Например официалните португалски хроники от онова време са премълчали подвига на Бартоломеу Диаш, който заобиколил нос Добра надежда и открил морски път към Азия. Христофор Колумб бил онзи, който, намирайки се случайно в Лисабон при завръщането на Диаш, разкрил пред света това необикновено събитие. Ако не е било случайното присъствие на Колумб в Португалия, може би Диаш щеше да тъне в неизвестност, както и неговото забележително пътуване, погребано завинаги от забраните на тази политика на секретност . Кой знае, може би днес щяхме да вярваме, че Вашко да Гама е бил първият, заобиколил нос Добра надежда?

— Разбирам — съгласи се Молиарти с утвърдително поклащане на главата. — Всъщност искате да кажете, че португалската морска експанзия е пълна с такива като Бартоломеу Диаш, останали неизвестни, защото не са имали късмета на Колумб да пробият политиката на секретност .

— Точно така. В интерес на истината, тази политика не е била лишена от основания. Португалците са били малък народ с ограничени средства и не биха могли да се съревновават с големите европейски сили при равни условия, ако всички са имали достъп до една и съща информация. Разбрали са, че информацията е власт и съзнавайки това, скъпернически са я криели, запазвайки си монопола над тези стратегически сведения за в бъдеще. Вярно е, че премълчаването на фактите се извършвало избирателно, укривани били само определени събития. Забележете, имало е случаи, при които, обратно, дори било от полза да се огласи откритието, тъй като приоритетното проучване на територията е било основен критерий за заявяването на право на владение.

Келнерът се върна с поднос, балансиращ на върха на пръстите му; остави на масата каничка, която изпускаше пара през чучурчето, чаша и захарница; Томаш забеляза, че порцеланът беше от Вища Алегре с декорация famille verte 73 73 Букв. „зелено семейство, род“ (фр.); название на вид китайски порцелан със специфична украса, в която преобладава зеленият цвят. — Б. р. , бял порцелан, украсен с мотиви на пеперуди и черничеви листа, имитация на китайския порцелан от периода Канен. Келнерът наля чая в чашата и едва забележимо кимна с глава.

— Японски чай gabalong — съобщи и веднага се оттегли.

Томаш разгледа течността, която се поклащаше в чашата; зеленият чай беше светъл и бистър, с приятен ароматен дъх. Сипа две лъжици захар, разбърка внимателно и опита; беше наистина лек и с плодов вкус.

— Ммм, чудесен е — прошепна, като оставяше горещата чаша. — Докъде бях стигнал?

— До политиката на секретност .

— Да. Та исках да кажа, че тази политика е била наистина селективна и на практика е довела до това, че много от най-важните португалски морски експедиции били осъществени тайно заради висши държавни интереси. Впоследствие, тези дела били забравени от историята. Те реално са се случили, но понеже ние нищо не знаем за тях, все едно не съществуват.

— Което ни отвежда към откриването на Бразилия.

— Точно така. Според официалните хроники, Бразилия била открита на 22 април 1500 година, когато флотилията на Педро Алвареш Кабрал, отнесена от буря на път за Индия, се озовала пред висок и заоблен хълм, който португалците нарекли Монте Пашкоал. Това бил бразилският бряг. Флотилията останала десет дни на това място; трябвало да огледат новата територия, обозначена като Тера де Санта Круж, да се запасят и установят контакт с местните хора. На 2 май флотилията поела по посока на Индия, но един от корабите, малък плавателен съд за продоволствия, се завърнал в Лисабон под командването на Гашпар де Лемош, отнасяйки около двайсетина писма, които осведомявали крал дон Мануел за откритието, както и един забележителен ръкопис на хрониста Перо Важ де Каминя. — Томаш се почеса по брадичката. — Първият знак, че откритието може и да не е било случайно, се открива в начина, по който Каминя отразява събитията. Всъщност той не показва каквато и да било изненада от факта, че са открили нова земя.