Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Хм — замислено произнесе Молиарти. — Интересно. Това окончателното ви становище ли е?

Томаш поклати глава.

— Смятам, че е непосилно в рамките на четири месеца да се изработи официална карта с точно изображение на бразилския бряг, после същата карта да бъде нелегално копирана и копието да стигне до Италия. Трудно би могло да се случи за такъв кратък срок. — Португалският историк повдигна вежди. — Забележете. Трудно, но не и невъзможно.

Американецът изглеждаше малко разочарован.

— Да, да — прошепна. — Споменахте за една втора карта…

— Не е карта, а препратка към карта.

— Какво искате да кажете?

— Едно от писмата, които продоволственият кораб на Гашпар де Лемош отнесъл в Лисабон при официалното обявяване на откриването на Бразилия, било написано от майстор Жоао до крал дон Мануел и датира от 1 май 1500 година. Та въпросното писмо определя местоположението на Тера де Санта Круж, Бразилия, като се позовава на вече изгубена карта, старинната mapa-múndi 74 74 Карта на света (от лат. mарра mundi ); планисфера. — Б. р. на португалеца Перо Важ Бизагудо. — Направи справка в бележника си. — Майстор Жоао е написал: „Що се отнася до местоположението на тази земя, Ваше Величество може да нареди да донесат mapa-múndi на Перо Важ Бизагудо, на която бихте могли да видите къде се намира; но тази mapa-múndi не уточнява дали тази земя е населена, или не. Това е стара mapa-múndi “. — Томаш изгледа Молиарти и махна с бележника. — И така, как е възможно Бизагудо да обозначи в старата си карта местоположението на земя, която още не е била открита?

Келнерът се върна със сочния snack , поръчан от Молиарти. Томаш се възползва и отпи глътка от зеления чай.

— Това са силни аргументи — съгласи се американецът, грабвайки топлия brioche . — Но ни липсва още… хм… както се казва… smoking gun 75 75 Букв. димящо оръжие“ (англ.); явна улика или необоримо доказателство. — Б. р. .

— Липсва ни едно убедително доказателство.

— Да.

— Спокойно, има още. — Отвори отново бележника. — Французинът Жан дьо Лери, който бил в Бразилия от 1556 до 1558 година, разговарял с най-старите заселници и ги чул да казват, че „четвъртата част на света, позната на португалците от почти осемдесет години, всъщност била открита много по-рано“. — Нахвърли едни цифри. — И така, ако извадим осемдесет от 1558, получаваме… 1478. — Погледна Молиарти. — Дори и да допуснем, че изразът „почти от осемдесет години“ би могъл да означава седемдесет и шест или седемдесет и пет години, става въпрос за доста по-ранна дата от 1500 година.

— Хм.

— Разполагаме също с писмо, написано от португалеца Ещевеао Фройш, който бил задържан от испанците, предполага се някъде в района на Венецуела, с обвинението, че се е настанил в кастилска територия. — Томаш пак прегледа записките си. — Писмото е с дата от 1514 година и е адресирано до крал дон Мануел. В него Фройш казва, че си е позволил само да се настани в „земите на Ваше Величество, открити вече от Жоао Коельо от Порта да Луж, съсед в Лисабон, преди двадесет и една години“. — Отново запресмята. — Значи, като извадим двадесет и едно от 1514, получаваме 1493. — Усмихна се към американеца. — Още веднъж се сблъскваме с дата, която предхожда 1500 година.

— Тези писма съществуват ли?

— Разбира се.

— Не мислите ли, че тези източници са донякъде съмнителни? Все пак някакъв никому неизвестен французин и един арестуван португалец…

— Скъпи ми Нел, има още четирима известни мореплаватели, които потвърждават сведенията, че се е знаело за Бразилия преди Кабрал.

— Наистина ли? Кои са те?

— Първият, който би трябвало да споменем, е испанецът Алонсо де Охеда, който, съпроводен от нашия приятел Америго Веспучи, зърнал южноамериканския бряг през юни 1499, навярно Гвиана. Малко по-късно, през януари 1500, друг испанец, Висенте Пинсон, стигнал до бразилския бряг, тоест три месеца преди Кабрал.

— С други думи, испанците са изпреварили португалците.

— He е сигурно. Третият от списъка е Дуарте Пашеку Перейра, един от най-големите мореплаватели от епохата на Великите географски открития, макар и най-малко известният за широката публика.

— Говорите за същия Перейра, който е бил тема на докторантурата на професор Тошкано?

— Да. Освен мореплавател, той бил способен военен и учен, умеел най-точно да определя географската дължина без необходимите инструменти, които били създадени много по-късно. Споменавам това, защото Дуарте Пашеку Перейра станал автор на един от най-мистериозните текстове от онова време, озаглавен Esmeraldo de Situ Orbis 76 76 Според съвременните изследователи, Esmeraldo е анаграма от инициалите на имената на крал Мануел ( Emmanuel ) и Дуарте ( Eduardus ) на латински и превеждат заглавието по следния начин: „Трактат за Новите земи от Мануел и Дуарте“. — Б. р. . — Томаш се върна на записките си. — Перейра пише на едно място в книгата, че дон Мануел го бил изпратил „да открие западната част“ и че това станало „в лето Господне хиляда четиристотин и деветдесет и осмо, когато била намерена и проплувана огромна твърда земя, с много принадлежащи ѝ острови“. — Томаш се втренчи в Молиарти. — Казано другояче, през 1498 португалски мореплавател открил земя на запад от Европа.