Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— А — възкликна американецът. — Две години преди Кабрал.

— Да.

Молиарти схруска още едно парче от препечената кифличка и го преглътна с глътка шампанско.

— И кой е четвъртият голям мореплавател?

— Колумб.

Американецът спря да дъвче и се вторачи в събеседника си.

— Колумб ли? Кой Колумб?

— Колумб.

— Христофор Колумб?

— Той самият. Когато Колумб се завърнал от първата си експедиция до Америка, спрял в Лисабон и се срещнал с крал Жоао II. По време на разговора португалският крал разкрил пред Колумб, че има и други земи южно от териториите, докъдето той бил достигнал. Ако погледнем картата, ще видим, че на юг от Карибските острови е Южна Америка. Тази знаменателна среща между Колумб и дон Жоао II се е състояла през 1493 година, което означава, че португалците вече са знаели за съществуването на тези земи.

— Но къде се споменава за това?

— В книгата на един испански историк, който, според някои, е познавал лично Колумб. — Томаш пак се зачете в бележника си. — Имам предвид Бартоломе де лас Касас, който написал следното по повод на третата експедиция на Колумб до Новия свят: „Адмирала пак казва, че смята да отиде на юг, защото иска, явно под влиянието на дон Жоао, крал на Португалия, да се увери, че в границите му ще намери прекрасни неща и земи“.

Молиарти приключи със закуската и се облегна на дивана, наслаждавайки се на шампанското и на панорамата; широките прозорци на бара откриваха гледка към градината, където се полюшваха големи и красиви смокини, хвърлящи загадъчни сенки по окосената трева.

— Знаете ли, Том, има нещо, което не разбирам — каза той. — Защо португалците, след като са знаели за съществуването на Южна Америка, са чакали толкова време, за да оповестят откритието си официално? Какво ги е накарало да съобщят за него едва през 1500 година? Защо не преди това?

— Въпрос на политика — отвърна Томаш. — Не забравяйте, че португалците са вярвали в ефикасността на политиката на секретност , в преимуществата, които гарантира стратегическата информация, когато е държана в тайна. Те са знаели за света много повече, отколкото техните съвременници и следващите поколения са можели да си представят. Короната е съзнавала, че ако разкрие съществуването на тези земи, подобна новина веднага би привлякла нежелано любопитство, би породила домогвания и враждебни интереси. Португалците са знаели, че никой не се домогва до нещо, за което няма представа, че съществува. Ако останалите европейци са били в неведение относно съществуването на тези земи, естествено не биха оспорвали правата на португалците. Така откривателите оставали с развързани ръце и провеждали своите проучвания, без да се притесняват от конкуренция.

— Това е ясно. Том — каза Молиарти. — Но ако португалците са имали полза от това да пазят откритията си в тайна, какво тогава ги е накарало да променят становището си и официално да признаят откриването на Бразилия през 1500 година?

— Смятам, че е заради кастилците. Политиката на секретност е имала смисъл като стратегия, доколкото е могло да се избегне нежелано внимание към португалските открития. Но от момента, в който Охеда, през 1499, и Пинсон, през януари 1500 година, започнали да си пъхат носа из южноамериканския бряг, за португалската корона станало ясно, че секретността вече не е разумно решение, тъй като кастилците можели да предявят претенции към онези земи, които португалците вече са били открили. И това наложило официалното обявяване на откриването на Бразилия.

— Разбирам.

— Което ни препраща към последната голяма следа.

— И коя е тя?

— Договорът от Тордесиляс.

— О, да — възкликна Молиарти, припомняйки си прочутия документ, поделил света между Португалия и Испания. — Договорът, който поставя началото на глобализацията.

— Точно така. — Томаш се усмихна. Американците обичаха високопарните изказвания и охотно използваха модерната терминология. — Договорът от Тордесиляс, ратифициран от Ватикана, предоставя половината от света на португалците, а другата половина — на испанците.

— Каква арогантност.

— Без съмнение. Но истината е, че по онова време тези две нации са били най-силните в света, поради което им е изглеждало естествено да си поделят планетата. — Томаш допи чая си. — По време на договарянето всяка страна имала определени предимства в политическия шахмат. Предимството на португалците било в по-напредналите технологии в навигацията, въоръжението и морските експедиции. Испанците, от своя страна, били изостанали в тези три области, но разполагали със силен коз — тогавашният папа бил испанец. Същото е като при футболен мач: имаме най-добрите играчи, най-добрия треньор, най-добрия отбор, но съдията на мача да е подкупен от противника и е готов да анулира всеки гол на нашия отбор, като измисля дузпи срещу нас. В общи линии, това се е получило. Португалските мореплаватели се разхождали на воля из африканския бряг и из Атлантическия океан, докато кастилците контролирали Канарските острови. Това положение било узаконено през 1479 година е Договора от Алкасовас, според който Кастилия признала правото на португалците над африканския бряг и атлантическите острови, а в замяна португалците приели, че Канарските острови са кастилско владение. Договорът, потвърден на следващата година в Толедо, пропуснал обаче Западния Атлантик, въпрос, който излязъл на дневен ред след първата експедиция на Христофор Колумб. И понеже нямало клауза в документа, която пряко да се отнася до това ново положение, стигнало се веднага до заключението, че е необходим нов договор.