Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Какъв чай предпочитате?

— Имате ли зелен чай? — попита Томаш.

— Естествено. Какъв вид зелен чай?

— Ммм… знам ли… — заекна Томаш. — Какво ще ме посъветвате?

— Въпрос на вкус. Но, с ваше позволение, бих ви препоръчал японски gabalong . Мек, изискан, с лек плодов вкус и свеж аромат на цветя.

— Убедихте ме — засмя се Томаш. — Донесете ми от него.

— Ще поръчате ли нещо за ядене?

— Някакви сладкиши. Имате ли нещо с шоколад?

— Бих ви препоръчал да опитате нашите cookies , клиентите ни ги харесват много.

— Донесете тогава от тях.

— Много добре — каза сервитьорът, докато записваше поръчката. Вдигна глава и погледна към Молиарти. — А господинът?

— Донесете ми от онзи snack 66 66 3акуска, леко ядене (англ.). — Б. р. , който ядох тук вчера.

— Foie gras 67 67 Гъши дроб (фр.). — Б. р. с аромат на Armagnac 68 68 Прочуто френско бренди. — Б. р. , сладко от зелени домати и затоплена brioche 69 69 Кръгла френска кифличка. — Б. р. с орехи и смокини?

— That's right 70 70 „Правилно“ (англ.). — Б. р. — каза Молиарти, като кимна развеселен. — И шампанско.

— Може би Louis Roederer от Реймс?

— Точно това. Добре изстудено.

Келнерът се отдалечи и Молиарти потупа приятелски Томаш по гърба.

— И така, Том? Как беше в Рио?

— Cidade maravilhosa — усмихна се португалецът, като подхвана прочутия рефрен 71 71 Цитат от химна на град Рио де Жанейро: „Прекрасен град… изпълнен с хиляди чудеса“. — Б. р. . - Cheia de encantos mil.

— I agree 72 72 „Съгласен съм“ (англ.). — Б. р. — съгласи се Молиарти. — Кога пристигнахте?

— Вчера сутринта. Прекарах цяла нощ в самолета.

— Неприятно, нали?

— Отвратително. Въобще не мигнах.

— Знам как е — каза той и се намръщи. — Напълнели ли сте?

— Ммм… не. Знаете ли, за мен беше изненада, когато се претеглих вкъщи и открих, че съм запазил килограмите си. Не е за вярване след всички онези бифтеци, които изядох.

— Ядохте ли много плодове?

— С тонове. Сокове от манго, маракуя, ананас, много папая на закуска…

— И как искате да напълнеете след всички тези плодове?

— Наистина.

Келнерът се приближи с cookies и бутилка шампанско, която отвори с леко пук ; наля няколко златисти пенливи глътки в чашата на Молиарти и се оттегли, за да приготви остатъка от следобедната закуска.

— И така, разказвайте — каза американецът, придавайки си сериозен вид. Опря лакти на масата и събра ръце пред лицето си, допирайки пръсти. — Какво открихте?

Томаш отвори чантата, която държеше до краката си, и извади бележника си, както и някакви документи, които остави на масата.

— Открих нещичко — призна той, докато се навеждаше, за да затвори чантата. Изправи се и погледна събеседника си. — Прегледах внимателно всички книги, които професор Тошкано беше проучвал в Националната библиотека и в Кралската португалска библиотека. Освен това получих достъп до неговите бележки и ксерокопия от документи, част от които се съхраняваха в консулството, за да бъдат предадени на вдовицата, а друга част все още се намираха в сейф в Националната библиотека. А тази сутрин бях в португалската Национална библиотека, за да проверя още нещичко. С други думи, макар и да сме още далеч от окончателни резултати, бих казал, че имаме известен напредък. — Хвърли поглед към бележника. — Предлагам да започнем с преглед на онова, до което, предполагам, е стигнал професор Тошкано в проучването си във връзка с откриването на Бразилия, което, в крайна сметка, представлява и целта на изследването, възложено му от фондацията.

— Okay.

— Както бях информиран, професор Тошкано е трябвало да провери доколко са основателни старите подозрения на историците, че Педро Алвареш Кабрал само е направил официално достояние онова, което други мореплаватели са били открили преди него.

— That’s right.

— Първият важен въпрос, който трябва да изясним, е дали действително е съществувала политика на секретност в Португалия по време на Великите географски открития. Този въпрос има фундаментално значение, защото, ако не е имало такава политика, отпада и тезата, че Кабрал само е направил публично достояние откритото от други преди него. Укриването на тази информация би било лишено от смисъл, ако не е съществувала подобна политика.

— Очевидно.

— Въпросът е спорен, тъй като се намират учени историци, които смятат, че политиката на секретност е измислица, исторически мит.